Ли Бардуго - Алчни крале

„Говори за мен“ — осъзна Вилан, докато се оттегляше смутено към стената. Не можеше да свикне с новия си шуански вид и това си е. Дори не говореше езика им, фактор, който не го беше притеснявал особено, докато двама шуански туристи не го спряха с карта на Източната дъга. Вилан се паникьоса, вдигна мълчаливо рамене и хукна към служебния вход на Облачния клуб.

— Горкичкият — каза Нина, прокара пръсти през оредяващата коса на Смеет, после нагласи едно от цветчетата, прикрепени към лъскавите й руси кичури.

Вилан не знаеше дали е казала на адвоката, че работи за Къщата на синята перуника, но той определено смяташе така.

Йеспер се облегна назад и потропа с пръсти по дръжките на револверите си. Движението привлече погледа на Смеет.

— Тези оръжия са забележителни. Дръжките са перлени, ако не греша — каза той с тона на човек, който рядко греши. — И аз имам хубава колекция от огнестрелни оръжия, но не и револвери за многократна стрелба земска направа.

— Ооо, много бих искала да ти видя пушките — изгука Нина, а Вилан погледна към тавана. — Цяла нощ ли ще седим тук?

Вилан се смути. Нали точно това беше целта им, да задържат адвоката в игралната зала? Но явно Нина си знаеше работата, защото лицето на Смеет придоби инатливо изражение.

— Тихо сега. Ако спечеля много пари, може да ти купя нещо хубаво.

— Нова порция стриди?

— Още не си изяла тези.

Ноздрите й се издуха леко, сякаш си поемаше дъх да направи нещо неприятно. Загубила бе апетита си след изпитанието с парем и Вилан нямаше представа как е успяла да погълне почти дузината стриди тази вечер.

Сега Нина лапна последната и потръпна.

— Ммм, вкусно — каза тя и хвърли поглед към Вилан. — Искам още.

Това беше сигналът. Вилан се притече да отсервира голямата чиния, пълна с натрошен лед и празни черупки.

— Дамата определено има апетит — каза Смеет.

— Още стриди, госпожице? — попита Вилан. Гласът му излезе твърде писклив. — Или скариди с масло? — Този път излезе твърде нисък.

— Дай и от двете — каза щедро Смеет. — И още шампанско.

— Прекрасно — каза Нина с леко позеленяло лице.

Вилан изтича през люлеещата се врата към килера на прислугата. Килерът беше зареден с плата, чаши от всякакъв вид, салфетки и голяма кофа лед. Голяма част от стената в дъното беше заета от кухненски асансьор, а до него имаше тръба, по която сервитьорите да си говорят с кухненския персонал долу. Вилан остави платото с лед и миди на масичката с колелца, после се обади по тръбата за стриди и скариди с масло.

— А, и още една бутилка шампанско.

— Коя реколта?

— Ъъъ… от същата? — Баща му често обсъждаше с приятелите си реколтите вино, коя е добра инвестиция и прочие, но Вилан не помнеше достатъчно, за да избере година.

Когато се върна в салона с натоварената количка, Каз тъкмо ставаше от масата. Изтупа ръце — възприетият знак, че крупието приключва смяната си. Спехт зае мястото му. Широко синьо шалче скриваше татуировките на шията му. Свали ръкавелите си и подкани картоиграчите да залагат.

Каз срещна за миг погледа на Вилан, преди да се отправи към килера.

Това беше ключовият момент. Според Каз и Йеспер картоиграчите често свързваха късмета си с крупието и спираха да играят в края на смяната му.

Вилан се напрегна. Смеет се разкърши и решително плесна Нина по задника.

— Имахме късмет — каза той и погледна към Йеспер, който се взираше умърлушено в малката купчинка чипове пред себе си. — Може другаде да намерим игра с по-големи залози.

— Но храната ми току-що пристигна — нацупи се Нина.

Вилан пристъпи напред. Нямаше представа какво ще каже, знаеше само, че трябва да задържат Смеет.

— Всичко наред ли е, сър? Да предложа още нещо на вас и дамата ви?

Смеет не му обърна внимание, вместо това продължи да потупва задника на Нина.

— По целия Капак има заведения, които предлагат по-добра храна и обслужване, скъпа.

Едър мъж с раиран костюм застана зад стола на Смеет, нетърпелив да заеме мястото му.

— Приключвате ли, сър?

Смеет кимна приятелски на Йеспер.

— Май и двамата приключваме, а, хлапе? Дано късметът ти се усмихне следващия път.

Йеспер не отвърна на усмивката му.

— Още не съм приключил тук.

Смеет посочи жалката купчинка чипове пред него.

— Като гледам, определено си приключил.

Йеспер стана и посегна към револверите си. Вилан стисна силно гърлото на бутилката, а другите играчи изстъргаха със столовете си назад, готови да посегнат към своето оръжие или да потърсят прикритие. Но Йеспер само разкопча колана с кобурите. После остави внимателно револверите на масата и плъзна нежно пръсти по излъскания метал.