Ли Бардуго: Алчни крале

— Аз мога да свърша тая работа — каза Йеспер.

Нина се навъси.

— Да бе, или пък за втората фаза от плана аз ще се дегизирам като дилър на юрда парем. Какво би могло да се обърка?

Вилан не би се изразил по този начин, но беше съгласен с Нина. Напълно съгласен. Трябваше да държат Йеспер далече от игралните зали, а не да окуражават любовта му към риска. Но Каз явно не споделяше тяхното мнение.

— Ти се придържай към своята задача, Нина. Умилкваш се на Смеет до полунощ — каза той. — Знаете какво е заложено на карта.

Всички знаеха — животът на Иней. А как да спори Вилан с това? Да не говорим за вината, която изпитваше. Ван Ек им беше дал седем дни да му доставят Кювей Юл-Бо, след което щял да подложи Иней на изтезания. Времето им беше на свършване. Вилан знаеше, че няма вина за действията на баща си, че не е могъл да го спре. Със или без неговата намеса Ван Ек пак щеше да ги измами и да отвлече Иней. Знаеше го, но въпреки това се чувстваше отговорен.

— И какво да правя с Корнелис Смеет след полунощ? — попита Нина.

— Убеди го да прекара нощта с теб.

— Какво? — изригна през слюнки Матиас и почервеня чак до ушите.

— Той няма да се съгласи, спокойно.

Нина изпръхтя.

— Да бе, нямало.

— Нина… — изръмжа Матиас.

— Смеет никога не мами, нито на карти, нито жена си — рече Каз. — Той е като половината аматьори, които се разхождат из Кацата. През повечето време е почтен и пълен със скрупули, пести всяко крюге и пие по половин чаша вино на вечеря. Но веднъж седмично обича да се почувства като човек извън закона и да кръстоса шпаги с големите картоиграчи на Източната дъга. По възможност в компанията на хубава блондинка.

Нина нацупи устнички.

— Щом е толкова морален, защо искаш да му предлагам услу…

— Защото харчи щедро, а всяко уважаващо себе си момиче от Западната дъга би положило усилия в тази посока.

— Това не ми харесва — каза Матиас.

Йеспер се ухили по своя си начин. Широко и безразсъдно.

— Откровено казано, Матиас, на теб много малко неща ти харесват.

— Задачата ви е Смеет да остане в Облачния клуб от осем камбани до полунощ — твърдо рече Каз. — Това са четири часа на игралната маса, така че си опичайте акъла.

И ето че Нина определено се стараеше и Вилан не знаеше да се възхищава ли на актьорските й умения, или да се тревожи. Облякла бе впита рокля в цвят лавандула, а отдолу очевидно имаше някакъв специален корсет, който повдигаше допълнително гърдите й, и макар да бе поотслабнала след битката си с парем, още имаше достатъчно плът по себе си да привлече и задържи вниманието на Смеет. Седеше му на коленце, прегръщаше го през раменете, гукаше му сладко на ушенце, галеше го по гърдите и току пъхаше ръка под сакото му като нахално пале, което души за лакомство. Надигаше се само колкото да поръча стриди или още една бутилка шампанско. Вилан знаеше, че Нина може да се оправи с всеки мъж и с всякакви ситуации, но не мислеше, че е редно да седи полугола в скута на точещ лиги адвокат в проветривия салон на игрална зала. Ако не друго, като нищо щеше да се простуди.

Йеспер пасува за пореден път и издиша с раздразнение. Вече два часа губеше по малко, но постоянно. Залагаше предпазливо, но явно нито късметът, нито Каз бяха на негова страна тази вечер. Как щяха да задържат Смеет на масата, ако Йеспер останеше без пари? Другите участници в играта с високи залози щяха ли да са достатъчна примамка за адвоката? А такива в салона не липсваха — висяха покрай стените, наблюдаваха жадно играта и само чакаха да седнат на масата, ако някой от играчите проиграе всичките си пари. И нямаха представа какво се случва в действителност под диригентската палка на Каз.

Вилан се наведе да допълни чашата на Нина и чу Смеет да й казва поверително:

— Играта на карти е като дуел. Дребните порязвания и убождания подготвят почвата за смъртоносния удар. — Погледна през масата към Йеспер. — А този младок вече кърви обилно.

— Не знам как помниш всички тези правила — каза Нина и се изкиска.

Смеет се усмихна доволно.

— Това е нищо в сравнение с управлението на адвокатска кантора.

— И с това не знам как се справяш, честно.

— Да ти кажа, и аз не знам — отвърна Смеет и въздъхна. — Седмицата беше тежка. Един от служителите ми така и не се върна от отпуск, не ми стигат хора.

Вилан едва не изпусна бутилката. Успя да я прихване навреме, но част от шампанското се разля.

— Плащам, за да го пия, а не да го нося по дрехите си, момче — сопна се Смеет. Бръсна с ръка панталоните си и измърмори: — Така става, като наемат чужденци.