Ли Бардуго - Белязания цар

– Във Фйерда? – засмя се Адрик. – Не, благодаря.

– Но ако съм права…

– Добре – прекъсна я той. – Ще пратя съобщение до Равка, че трябва да се установим на ново пристанище и че сме тръгнали към Гяфвале.

Шепотът утихна до нежно мърморене.

– Нина… – тихо започна Леони. – Там земята е красива, с открити пространства. Може би ще намериш подходящо място за него.

Нина погледна към тъмното море и светлинките по брега. „Да му намеря място.“ Сякаш Матиас беше стара ракла или растение, което се нуждае от светлина. „Мястото му е при мен.“ Но и това не беше вярно. Матиас го нямаше. Останало бе единствено тялото му, а и то без грижите на Леони отдавна щеше да е изгнило. Гърлото ѝ се сви от непролети сълзи. Не, нямаше да заплаче. От два месеца бяха във Фйерда. Помогнали бяха на почти четирийсет гришани да избягат. Изминали бяха стотици километри през голи полета и снежни равнини. Имало бе достатъчно подходящи места, където да положи Матиас. Повече не можеше да отлага. Нямаше да отлага. И ще изпълни поне едно от обещанията, които му беше дала.

– Ще го направя – каза тя.

– И още нещо – каза Адрик решително, в противовес с обичайния си умърлушен тон. – Задачата ни е да търсим бежанци и хора, които да привлечем към каузата си. Каквото и да открием в Гяфвале, ще си натискаме парцалите. Работата ни е да събираме разузнавателна информация, да подсигурим нови канали за свръзка, да помогнем с бягство на онези, които искат да напуснат Фйерда, а не да започваме война. Ясно?

– Такъв е планът – отговори Нина и докосна заострените костени парченца в ръкавиците си.

Но плановете се променят.

4

Николай

ВЪПРЕКИ ЕНЕРГИЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ на Зоя Николай отказа да остане в Иветс. В главата му се оформяше план и той не искаше да губи повече време с търговски преговори. Не проявяваше интерес към Хирам Шенк и неговите щерки, а следващият му разговор с член на керчкия Търговски съвет щеше да се проведе при неговите условия.

В тази връзка и макар в столицата да го чакаха куп неотложни задачи, следващата им спирка щеше да е в имението на граф Киригин. Там го чакаха както най-ценният му фабрикатор, така и важна разузнавателна информация. Освен това, ако човек има възможност да посети дворец на насладите, правилото гласеше, че трябва да го направи. Особено ако въпросният дворец на насладите служеше и като прикритие на тайна лаборатория.

Старият граф Киригин беше търговец от Западна Равка, натрупал несметно богатство от търговия с оръжия и разузнавателна информация – както и с всичко, което не е заковано здраво за пода, – които до неотдавна продаваше на враговете на Равка. Но синът му беше служил с Николай в Халмхенд и в замяна на царско помилване, което гарантираше, че фамилията ще запази богатството и титлата си, а татенцето няма да гние до живот в затвора за държавна измяна, младият Киригин беше обещал верността и парите си на короната. Съвсем разумна сделка.

Изискванията на Николай бяха доста нетрадиционни – Киригин вече си бе спечелил слава на лошо момче, а сега трябваше да налее още масло в огъня, да живее разгулно, да харчи с лека ръка и да поддържа усърдно репутация на човек със свободни нрави и светски амбиции. Младият граф беше приел ролята си с хъс, редовно организираше в имението си впечатляващи партита и харчеше с щедра ръка в опит да си осигури радушен прием в домовете на равкийския нобилитет с неговите високи титли и старо, макар и не толкова голямо богатство. Обличаше се нелепо, пиеше на корем, развяваше щедро широката си глуповата усмивка и много бързо името му се превърна в синоним на богатство и шутовщина. „Е, синът на Грицки е ужасен и едва ли ще постигне много в живота, но поне не е като Киригин.“

Затова когато Киригин купи голям парцел земя източно от Ос Олта, никой не се учуди. „Естествено, че ще иска да е близо до столицата – шепнеха си хората в дневни и салони. – Надява се да влезе под кожата на царя и старите фамилии. Но кой човек със здрав разум и добро възпитание би допуснал това парвеню близо до дъщеря си?“ А когато Киригин нае един прочут земски архитект да му проектира дворец на насладите, какъвто равкийците не бяха виждали на своя почва – не просто сграда, а промяна на релефа, покрай която бяха наети хиляди мъже да изкопаят долина в равнината, подземна изба, която уж била огромна, и голямо езеро, което само гришански вълнотворци можели да напълнят с вода и което се прекосявало с гребна лодка за няколко дни, – пак никой не се учуди. Клатеха глави, когато Киригин се запали по балоните с горещ въздух, и се смееха в шепи, когато се оказа, че поляните, от които младият граф пускаше балоните, често са затиснати от гъста мъгла. „Какво прахосничество само! Пълно безобразие.“ И всички се надяваха да получат покани за някое от знаменитите му празненства.