Джим Батчер: Фурията на Първия лорд

— И после какво?

— Какво имаш предвид? И после сме женени.

Тя спря и го погледна.

— Ти… ти си съвсем сериозен, нали?

Тави примигна и се опита да не звучи толкова объркано, колкото се чувстваше.

— Това е… брачна церемония. Искам да кажа… че няма бой с мечове, палежи или скално катерене, но какво очакваше?

Кайтай издиша търпеливо, успокои се и продължи напред.

Те влязоха в амфитеатъра и докато го правеха, видяха четиридесет хиляди граждани и свободни хора, каними и марати, и дори един леден, който носеше охлаждащ камък около рошавия си врат като амулет. Под стържещите и отсечени звуци на марша на Първия лорд, напразно опитващ се да звучи като музика, те бавно се придвижиха към центъра на амфитеатъра. На половината път амфитеатърът избухна в аплодисменти.

— И двамата ще подпишем договор — прошепна Кайтай през зъби. Никой в тълпата нямаше да види нищо друго освен усмивката й. — Ще драскаме по хартия.

— Да — отвърна Тави по същия начин.

Тя вдигна поглед към него, топлите й зелени очи искряха весело, когато ги завъртя, и каза, сякаш изричаше проклятие:

— Алеранци.