Джим Батчер - Фурията на Първия лорд

Ерен кимна.

— Без кралица да ги води, те не са нищо повече от животни. Силна атака ще ги пречупи, както стана в Гарисън.

Тави се намръщи:

— Никога не си говорил за тогава.

Ерен извърна поглед и замръзна за момент. После каза:

— Бях там, когато умря лорд Церес. Това беше най-смелото и най-тъжното нещо, което някога съм виждал. Той заслужаваше по-добра смърт.

— Ако не го беше направил, този чудовищен ворд щеше да смаже половината стени на Гарисън. Там имаше толкова много ворди, че дори и без да ги насочва някой, щяха да убият всички — включително семейството му.

— Това прави смъртта му да си струва. Но не е добре. Той заслужаваше нещо по-добро — Ерен потръпна и премина на следващия доклад. — Така. Академия Новус вече официално е в процес на изграждане. Магнус съобщава, че строи лекционните зали с достатъчно прозорци и вентилационни отвори, за да предпази студентите от изпичане през пролетта и лятото, и поставя огради около руините, за да ги предпази от разрушаване.

— И, няколко свързани новини… — Ерен обърна още една страница. — Сенатор Валериус внесе официален протест срещу новия колеж по романски науки и допускането на свободни хора без покровителство. Той има четиринадесет различни аргумента, но всичко се свежда до „никога преди не сме го правили по този начин“.

— Протестът на сенатор Валериус по никакъв начин няма да наруши храносмилането ми — каза Тави.

— Нито моето. Но Валериус се превърна в символ за всички, които не подкрепят вашите политики.

Тави сви рамене.

— Те не искат да признаят пред себе си, че войната е променила всичко. Ако не гледаме напред към бъдещето, никога няма да можем да го управляваме. Някой винаги е недоволен от нещо.

Ерен прелисти следващите няколко страници.

— Добрият сенатор се противопоставя… на забраната на робството… на признаването на държавата на канимите… на признаването на държавата на маратите… на признаването на държавата на ледените… на даването на Защитната стена на ледените… на предоставянето на избирателно право на свободните хора и, не на последно място, на преместването на столицата в Апия.

— Е, за последното има право — каза Тави замечтано. — В старата Алера има хубав действащ вулкан. Можем да хвърлим всички идиоти в него и най-накрая да се отървем от тях.

— Не съм сигурен, че целият Сенат ще се побере вътре, сър. Други новини — възстановяването на настилката на главните пътища напредва сравнително добре. Повечето от старите пътища ще бъдат завършени до следващата есен, но…

— Но преди всички те водеха към Алера Империя — каза Тави. — А плановете за новите пътища?

— Лорд Рива вярва, че пръстеновидната алея, обикаляща на около четиридесет мили от старата столица като главина на колело на фургон, така да се каже, може да бъде завършена за три до пет години.

Тави кимна.

— Във всеки случай ще ни отнеме същото време, за да изчистим целия кроач наоколо. Какво каза той за карта за нови, по-ефективни пътища?

— Двадесет и пет години минимум — каза Ерен. — И не искате да знаете оценката на разходите.

Тави изсумтя.

— Е, никога нищо не е лесно, нали? Помолете го да изготви по-подробно предложение и ще видим дали можем да започнем основите, докато правим това ново колело.

— Много добре, сър — каза Ерен. — Бих искал да предложа следващия път, когато с водно призоваване се обърнете към хората в Империята, да споменете необходимостта гражданите, които живеят във все още покрита с кроач територия, да продължават да убиват восъчни паяци, когато е възможно. Всъщност дори бих ви предложил да давате награда за тях.

Тави се намръщи.

— Интересно. Защо?

— Паяците са отговорни за бързото разпространение на кроача. Самият кроач изглежда спонтанно създава достатъчно паяци, за да го поддържат, и колкото повече от тях убиваме, толкова по-трудно става за кроача да ги замени и толкова по-бавно расте. Паяците са сравнително слаби и трябва да бъдат добър тест за нашите по-млади граждани — и за нашите студенти по романистика, за да тестват каквито и нови устройства да създават.

— Отново четете книгите на Варг — коментира Тави.

Ерен сви рамене и леко се усмихна.

— Какво стана с нас, Ерен? — попита Тави озадачен. — Миналата година марширувахме с легионите и спасявахме Империята. Сега преговаряме за договори, планираме пътища и прилагаме собствени политики. Това, което правим, изобщо не е война. Ние просто си проправяме път обратно към места, на които вече сме били.