Джим Батчер - Фурията на Първия лорд

Тави се усмихна леко.

— Наистина. Той нямаше предимствата на моето прекрасно образование и възпитание.

Маркус изправи рамене и го погледна.

— Както и да е, аз съм ваш, капитане. Докато смъртта ме вземе.

— Това е вярно още от Елинарх — отвърна тихо Тави. — Моля, върнете се на партито долу и им кажете, че ще сляза след малко.

Маркус поздрави в легионерски стил, въпреки липсата на униформа, и тихо си тръгна.

Тави седна на стола и затвори очи за момент. Сега, когато този ден настъпи, цялата тази сватбена церемония изглеждаше много по-… непоклатима от преди. Той бавно си пое дъх.

Повърхността на малкия басейн в стаята се накъдри от леки вълнички и призрачен глас прошепна:

— Млади Гай?

Тави стана и забърза към басейна. Това беше единственият начин, по който Алера все още можеше да му се яви сега. През шестте месеца след Трета калдеронска тя избледняваше все повече и повече, появявайки се все по-рядко и за по-малко време. Тави се наведе и се усмихна към водата, където се появи призрачното отражение на лицето на Алера.

— Ще се жените — каза Алера. — Това е важен момент. Моля, приемете моите най-сърдечни поздрави за този ден.

— Благодаря — тихо каза Тави.

Тя му се усмихна добродушно и някак удовлетворено.

— Не можем повече да разговаряме така.

Болка прободе гърдите на Тави при тези думи, но той знаеше, че този ден ще дойде.

— Ще ми липсват разговорите с вас.

— Не мога да кажа същото — отвърна Алера. — За което съм… донякъде благодарна. Би било неудобно — тя си пое бавно дъх, след което кимна. — Сигурни ли сте, че искате да продължите по пътя, по който сте поели?

— Е, казахте, че аз съм ви запознал с Кайтай, без да го осъзнавам, заради нашата връзка. Следователно можете да говорите с нея.

— Наистина.

— Тогава трябва да ми се доверите. Взаимодействието и с други марати ще бъде също толкова възнаграждаващо, на определено ниво. Както и с каними. Ледените вече използват водно призоваване, независимо дали го осъзнават или не. Малко вероятно е това сериозно да промени нещо.

— Някак не мисля, че лордовете от родовата ви линия биха се съгласили. Нито биха се съгласили с концепцията за… как я нарекохте?

— Умения за призоваване на база на заслуги — каза Тави. — Тези, които искат повече, трябва да могат да работят, за да го получат. Което е справедливо. Губим приноса на много талантливи умове във всяко поколение само защото не са родени с достатъчно умения да призовават, за да бъдат уважавани идеите им. Ако това не се промени, ние няма да оцелеем.

— Напълно съм съгласна — отвърна Алера. — И съм готова да осъществя напълно вашия план преди края. Просто съм… изненадана да открия подобна гледна точка в един простосмъртен.

— Имам всичко — каза Тави, като посочи стаята, — а нямах нищо. И се примирих с това, че съм бил и на двете места. Малко от моите предци могат да се похвалят с това.

— В бъдеще вашите хора ще запомнят тази година и ще я нарекат голямото чудо. Ще я нарекат годината, в която твоят вид пристъпи от тъмнината в светлината.

— Ако толкова нелепо арогантни всезнайковци оцелеят до онези дни, нямам нищо против — отвърна Тави.

— По моя преценка имате век и половина. Може би два. И после кралицата на канийските ворди ще дойде за вас.

Тави кимна.

— Дотогава аз ще ги подготвя. Или поне ще действаме в тази посока.

— Странно е — каза Алера. — Изпитвам известна съпричастност към вас, като знам, че предстоят велики събития, но няма да съм там да ги видя. Чувствам се повече като смъртна сега, отколкото когато и да било, откакто съществувам в тази форма.

— Не е чудно. В крайна сметка вие умирате.

Алера се усмихна топло.

— Така е — прошепна тя. — И в същото време не е така. Част от мен, млади Гай, винаги ще бъде с теб и с децата ти след теб.

— Какво имате предвид? — попита Тави.

Но отражението във водата вече беше неговото.

Той се взря още няколко мига в басейна, само за да е сигурен. След това се изправи, решително пресуши сълзите си с водно призоваване и тръгна към своята съдба.

Тави срещна Кайтай пред амфитеатъра на Рива, където чакаха Сенатът, гражданите и всеки друг, който можеше да се вмъкне в сградата. Младата маратка беше облечена в бяла рокля, която оставаше едното й рамо оголено и падаше доста привлекателно по нея. Инкрустирана със злато и обсипана с перли и скъпоценни камъни, роклята й се съчетаваше много добре с неговата туника. Разбира се, прическата на Конския клан, която носеше, щеше да скандализира Империята, дори и да не беше боядисала светлата си коса в ярки цветове. Когато преди няколко дни той внимателно й го посочи, тя отговори, че гривата й е боядисана в кралските цветове: яркочервено и синьо, така че защо някой трябва да се скандализира от това?