Маргарет Уэйс: Драконите на сломеното слънце

Магит се изправи на седлото с ръце върху ефеса и огледа хората си. Бе висок и прекомерно слаб, но жилест и далеч по-силен, отколкото изглеждаше в действителност. Очите му бяха воднистосини, не издаваха никакви признаци за особена интелигентност и бяха лишени от каквато и да било дълбочина. Беше известен с жестокостта си, със своята — за някои дори лишена от разум — пристрастеност към дисциплината и пълната, абсолютна отдаденост на една-единствена кауза: Ернст Магит.

— Сега ще се качите на конете и ще тръгнете след мен — произнесе студено той. — Или ще докладвам за всеки един от вас на груповия командир. Ще ви обвиня в малодушие и предателство спрямо Видението, както и в опит за бунт. Както знаете, наказанието за всяко от тях е смърт.

— Може ли да го направи? — прошепна един току-що произведен в рицарство младеж, който участваше в първото си назначение.

— Може — отвърнаха мрачно ветераните. — И ще го направи.

Рицарите се метнаха на конете и ги пришпориха по пътя, принудени да заобикалят Галдар, който не бе помръднал от мястото си.

— Да не би да отказваш да се подчиниш на пряката ми заповед, минотавре? — попита гневно Магит. — Помисли добре. Може да си протеже на Пазителя на Черепа, но дори той няма да може да те отърве, ако публично те изоблича като страхливец и нарушител на клетвата.

Водачът се наведе над шията на коня си и каза с доверителен тон, в който ясно се долавяше насмешка:

— А и от онова, дето подочувам, Галдар, твоят господар едва ли е склонен да те защитава повече. Еднорък минотавър. Минотавър, когото дори минотаврите гледат съжалително и с презрение. Минотавър, понижен до ранга на „съгледвач“. А всички знаем, че те назначиха само защото трябваше да ти намерят някакво място. Дори разправяха, че обмислят да те оставят да пасеш заедно с останалите крави.

Галдар сви юмрук, единствения си юмрук, забивайки острите нокти в плътта на дланта си. Много добре знаеше, че Магит се опитва да го подмами, да го предизвика на двубой на място, където щеше да има малко или никакви свидетели. Тук, където можеше да убие сакатия минотавър с лекота, след което да се завърне у дома и да заяви, че битката е била славна и напълно честна. Не че Галдар бе особено привързан към живота — не и след като загубата на ръката, с която държеше меча, го бе превърнала от страховит войн в трудноподвижен съгледвач. Но проклет да бе, ако умреше в ръцете на Ернст Магит. Не възнамеряваше да му достави това удоволствие.

Минотавърът си проправи път покрай коня на Водача, който го проследи с презрителна усмивчица.

Патрулът продължи по пътя си с надеждата да стигне своята цел, докато все още имаше достатъчно светлина — ако бледият, мразовит светлик въобще можеше да се нарече така.

Песента на смъртта се носеше все тъй протяжно навсякъде край тях. Един от новобранците яздеше със сълзи на очи. Ветераните на свой ред не смееха да вдигнат взор, приведени над конете, опитвайки да закрият ушите си с рамене. Ала дори да запушеха ушите си с кълчища, дори да пробиеха тъпанчетата си, пак щяха да чуват ужасната песен.

Понеже Песента на смъртта звучеше в сърцето.

Патрулът навлизаше в долината, наречена Нерака.

В отдавна забравени времена Такхизис, Царицата на Мрака, положила в южната част на долината камък, спасен от основите на разрушения храм на Царя-жрец в Истар. Камъкът започнал да расте, попивайки злото, шестващо по света, за да се превърне в храм — огромен и отблъскващ храм, въплъщаващ великолепието и грозотата на злото.

Такхизис замисляла да използва храма, за да се завърне в света, от който Хума, Губителя на дракони, я бил прокудил и само любовта и саможертвата на нейните противници й попречили да осъществи плановете си. Независимо от това обаче, Царицата се сдобила с чудовищна власт — достатъчна, за да започне война, която едва не довела света до неговата гибел. За щастие военачалниците на Царицата, подобно на глутница гладни кучета, започнали междуособици. Героите, които се борели срещу нея, надникнали дълбоко в сърцата си и открили там силата, която им била необходима, за да се справят с нея, да осуетят плановете й и да я прогонят. Храмът в Нерака бил унищожен и разпръснат на парчета в резултат на безсилната й ярост.

Стените му експлодирали и се посипали като дъжд от небесата. Огромните черни канари премазали град Нерака. Пречистващите огньове унищожили къщите на прокълнатия град, изгорили до основи тържищата за роби и безбройните му укрепления и покрили виещите се, подобни на лабиринт улички с дебел пласт от пепел.