Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

— О, дете! — възкликна Златна Луна. Тя окончателно отдръпна ръцете си от нейните и я загледа ужасено. — Виж дам кръвта по ръцете ти. Кръвта на хиляди! Този бог, който си намерила, е богът на ужасите. Богът на мрака и злото!

— Единият Бог ме предупреди, че вероятно ще се почувстваш по този начин, Майко — произнесе търпеливо Мина. — Когато останалите безсмъртни си заминали и всички вие сте смятали, че сте останали съвсем сами, сте били разгневени и изплашени. Чувствали сте се предадени и това е напълно естествено. Защо сте били предадени. — Сега гласът й бе придобил по-твърди нотки. — Боговете, в които погрешно сте влагали всичките си надежди и вяра, са побягнали от страх…

— Не! — изправи се неуверено Златна Луна. Отстъпи надалеч от Мина като държеше ръката си издигната пред нея, сякаш за да се предпази от присъствието й — Не, дете, не ти вярвам. Няма да те слушам повече.

Момичето я последва и отново улови ръката й:

— Ще ме изслушаш, Майко. Налага се, за да ме разбереш. Боговете са побягнали, понеже са се изплашили от Хаос. Всички, с изключение на един. Един от тези богове, една богиня, е останала вярна на хората, в чието създаване е участвала. Само тя имала куража да се изправи лице в лице с Бащата на Всичко и Нищо. Битката я изтощила до крайност. И била твърде слаба, за да се прояви в света и да се противопостави на странните дракони, долетели да заемат мястото й. Ала въпреки че не можела да бъде със следовниците си, все пак им давала своите дарове и се опитвала да им помага. Магията, която те нарекли сурова. Силата на изцелението, която познаваш като силата на сърцето… Това били нейните дарове. Нейните дарове за всички нас.

— Ето нейния знак — посочи след малко Мина към петте драконови глави, които пазеха Портала.

Златна Луна потръпна и се обърна. Дотогава тъмни и безжизнени, главите неусетно бяха започнали да греят в зловещи многоцветни светлини — една червена, една синя, една зелена, една бяла и една черна.

Учителката простена и отвърна очи.

— Майко — укори я внимателно Мина, — Единият Бог не иска от теб да изпитваш благодарност заради полученото. Бъди сигурна, че за най-ревностните си вярващи тя има и други, още по-чудни дарове. Но тя изисква твоето подчинение, Майко. Иска от теб да й служиш и да я обичаш така, както тя ти е служила и те е обичала. Направи го, Майко. Коленичи и отдай молитвите си на Единия Истинен Бог. Единственият Бог, който остана верен на своето творение.

— Не! Не вярвам на нито една твоя дума! — произнесе Златна Луна. Устните й се бяха вдървили. Едва успяваше да говори през тях. — Заблудили са те, дете. Познавам твоя Един Бог. Познавам я отдавна. Познавам добре номерата, лъжите и хитрините й.

Тя погледна към петглавия дракон. Очите му сияеха с ужасен блясък, понеже вече нямаше сила, която да ги затъмни.

— Не вярвам на лъжите ти, Такхизис! — извика предизвикателно тя. — Никога няма да повярвам, че благословените Паладин и Мишакал са ни изоставили на милостта ти! Ти си това, което си била винаги — Бог на Злото, който не желае богомолци, а роби. Никога няма да се преклоня пред теб. Никога няма да ти служа.

От очите на драконовите глави избликна огън. Пламъкът му бе нажежен до бяло и накара Златна Луна да се отдръпне като попарена от горещината. Тялото й започна да се смалява и съсухря. Силата я напусна отведнъж и тя падна на пода. Ръцете й затрепериха от внезапна парализа. Кожата й изтъня и се покри със старчески петна. Лицето й се набразди. Красивата й сребристозлатна коса стана снежнобяла и на кичури. Отново беше стара жена, а пулсът й забавяше бързия си ход.

— Виждаш ли, Майко — каза Мина. Гласът й беше изпълнен с тъга и страх. — Виждаш ли какво ще се случи, ако продължиш да отричаш Единия Бог и онова, което й дължиш?

Тя коленичи до Златна Луна и взе парализираните й ръце. После ги допря до устните си.

— Моля те. Мога отново да те направя млада. Мога да върна красотата ти. Можеш да започнеш живота си наново. Ще крачим заедно и заедно ще владеем света в името на Единия Бог. Трябва само да проявиш смирение и да помолиш за нейната благосклонност. Помоли й се и ще получиш.

Златна Луна затвори очи. Устните й не помръдваха.

Мина се наведе по-близо.

— Майко — произнесе ужасено и шепнешком. — Майко, ако не заради теб, стори го заради мен. Направи го заради любовта, която изпитваш към дъщеря си!

— Моля се — отвърна Златна Луна. — Моля се на Паладин и Мишакал и искам прошката им, задето не ми достигна вяра. Трябваше да разбера истината — каза тихо и отслабнало, като с все сили се опитваше да задържи отлитането на последния си дъх. — Моля се Паладин да чуе думите ми и да дойде… заради любовта ми към Мина… Заради любовта ми към всички…