Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

— Не зная как или защо — възкликна Палин, докато надничаше удивено през стъклото, — но това там е Тасълхоф, а след себе си води Златна Луна.

— Или обратното, ако се съди по онова, което чух — отбеляза Даламар. Той развали защитното заклинание на вратата.

Докато се приближаваха към тях, Тасълхоф не спираше да спори, че това не била същата, а друга Кула. Златна Луна търсела Кулата на Даламар, онази в Палантас, а и сама можела да види, при това без всякакво съмнение, че наоколо не се виждал никакъв Палантас. Следователно били намерили погрешната Кула.

— Едва ли ще откриеш, когото и да било вътре — продължи кендерът, вече с една октава по-отчаяно отпреди. — И като заговорихме, надали вътре ще бъде Палин или Даламар. Не че имам някаква причина да смятам, че Палин е тук някъде — добави колкото можеше по-бързо. — Не съм го виждал от мнооого дълго време. Не и откакто Берил нападна Цитаделата на светлината. После той тръгна в едната посока, а аз — в другата. И Устройството за Пътуване във времето беше в него, само дето по едно време го изгуби някъде. Нали разбираш, започна да хвърля частите му по драконидите. Устройството е изгубено, унищожено. Няма и следа от него. Така че е безсмислено да го търсиш, понеже нямам абсолютно никакво…

— Даламар — долетя отново гласът на Златна Луна. — Моля те, пусни ме!

— Вече пет пъти ти казах — спореше с нея кендерът. — Даламар не е… О, ммм, здрасти, Даламар. — Тасълхоф с всички сили се постара да звучи изненадано. — Какво правиш тук, в тази странна Кула? — Дори му намигна няколко пъти и посочи с брадичка към Златна Луна.

— Добре дошла, Златна Луна, Лечителко, Свещенослужителко на Мишакал — произнесе любезно мрачният елф, като използва старата титла на учителката. — Поласкан съм от посещението ви.

Докато с обичайната за елфите вежливост я въвеждаше в Кулата, той прошепна бързо на Палин:

— Маджере! Не позволявай на кендера да се измъкне!

Палин тутакси стовари ръка върху рамото на Тасълхоф, който все още се двоумеше на прага на вратата. Вече се канеше да го замъкне силом навътре, когато почти изгуби присъствие на духа, защото му се стори, че на прага стои и някой друг — един гном. Създанието беше пъхнало ръчички в джобовете си и се оглеждаше. И от изражението му безпогрешно можеше да се заключи, че никак не харесва онова, което вижда.

— Ъ? — втренчи се в него Палин. — Ти пък кой си?

— Кратката версия ли? Гатанко. Аз съм с нея — посочи с мръсен пръст гномът. — Тя открадна потопяемата ми лодка. Струват доста пари тези лодки, от мен да го знаеш. Кой ще плаща? Ето това искам да ми кажете. Ти ли? Затова ли дойдохме тук? — Гатанко му показа мъничко юмруче. — Студена, звънтяща стомана. Това искам. Никакви там чародейски номера. Разните му прилепови очи. — Той изсумтя презрително. — Имаме си цял склад от тях. Веднъж щом овладееш играта на топчета, каква полза от тях?

Палин най-сетне насочи вниманието си изцяло към кендера и повлече дърпащата се, ритаща и скимтяща фигурка през прага. Гатанко ги последва, като хвърляше бързи, проницателни погледи около себе си, сякаш си отбелязваше нещо и го отхвърляше също толкова бързо.

Златна Луна все още не бе отговорила нищо на поздрава на Даламар. Почти не беше погледнала него или Палин. Вместо това наблюдаваше Кулата. Погледна спираловидното стълбище, изчезващо някъде в тъмнината нагоре. Огледа преддверието, в което се намираха. Колкото повече се взираше, толкова повече се разширяваха очите й. Лицето й вече бе придобило пепеляв цвят.

— Какво е това чувство? — попита с нисък и изпълнен със заплаха глас. — Кой е тук?

Мрачният елф погледна Палин така, сякаш искаше да му напомни: Нали ти казах . Но на глас отвърна:

— Тук сме само аз и Палин Маджере, Лечителко.

Златна Луна се втренчи за кратко в Палин, но като че не го позна, защото почти веднага очите й го подминаха, пронизаха пространството зад гърба му, пространството отвъд него.

— Не — каза тихо тя. — Има и някой друг. Тук съм, за да се срещна с някого.

Тъмните очи на Даламар проблеснаха. Елфът побърза да хвърли предупредителен поглед към Палин, за да пресече изненадания му вик.

— Онзи, когото очаквате, все още не е пристигнал. Вероятно бихте желали да изчакате в библиотеката? Там е топло и ще откриете вино и храна, с които да се подкрепите.

— Храна? — оживи се гномът и почти веднага отново изпадна в мрачно настроение. — Нали не говорим за прилепови мозъци? Маймунски пръсти от крака? Не обичам гущерова храна. Разваля храносмилането. Сланина и малко тарбиански чай ми звучи по-добре.