Маргарет Уэйс: Драконите на изгубената звезда

— Радвам се, че пак се срещнахме, Палин. Както и с теб, Даламар — каза Тасълхоф, като се извиваше в ръцете на Палин. — Иска ми се да можех да остана за вечеря, понеже маймунските пръсти от крака сигурно са голяма вкуснотия, но вече трябва да бягам…

— Ще ви покажа пътя до библиотеката само след минутка, Лечителко — изрече Даламар. — Първо обаче трябва да настаним другите ни гости. Ако ме извините…

Златна Луна сякаш не го чуваше. Продължаваше да оглежда Кулата в търсене на някой или нещо. Гледката обтягаше нервите на всички.

Мрачният елф се приближи до Палин и подръпна ръкава му.

— Относно Тас…

— Какво относно мен? — изгледа го подозрително кендерът.

— Спомняш ли си какво ти каза Мина, Маджере? Онова за устройството?

— Кой казал? — попита настоятелно Тасълхоф. — Какво казал? Какво устройство?

— Да — отговори Палин. — Спомням си.

— Отведи него и гнома в някое от отделенията за послушници в северното крило. Първото по коридора надолу ще свърши чудесна работа. В стаята няма камина — наблегна мрачно елфът. — Претърси кендера. А когато откриеш устройството, в името на всичко свято, пази го в безопасност. Не разхвърляй никакви негови части наоколо. О, и вероятно за по-сигурно, ще искаш да се скриеш в онова крило. Гостът ни не бива да те открива тук.

— Защо пък е цялата тази загадъчност? — попита Палин, подразнен от самодоволния тон на Даламар. — Защо просто не кажем на Златна Луна, че човекът, с когото трябва да се срещне, е собствената й осиновена дъщеря, Мина?

— Човеци — отвърна пренебрежително елфът. — Винаги бързате да издрънкате всичко, което знаете. Елфите отдавна са разбрали силата на тайната. И сме се научили да я ценим.

— Но какво изобщо се надяваш да постигнеш…

Даламар сви рамене.

— Не зная. Може би нещо. Може би нищо. От теб научих, че двете някога са били близки. От повторното им събиране бих могъл да науча много. Самата неочакваност на събитието е достатъчна, за да провокира определени реакции. В подобни случаи хората казват неща, които иначе не са имали намерение да издават, особено онези от твоята раса. Просто сте далеч по-подвластни на емоциите.

Изражението на Палин оставаше твърдо.

— Искам да присъствам. Златна Луна може и да изглежда млада, но това е само фасада. Говориш с охота за шока от срещата им, но този шок като нищо може да се окаже фатален.

Мрачният елф поклати глава.

— Твърде е опасно…

— Можеш да го уредиш — настоя магьосникът. — Известно ми е, че имаш своите начини.

Даламар се поколеба, след което каза грубо:

— Много добре. Щом настояваш. Но отговорността е изцяло твоя. Не забравяй, че Мина те видя, въпреки че се беше скрил зад дебела стена. Ако отново те разкрие, няма да мога да сторя нищо, за да те спася.

— Никой не го и очаква — отговори остро Палин.

— В такъв случай ела в библиотеката веднага, щом заключиш тези двамата. — Елфът показа с пръст кендера и гномчето.

После се обърна, но преди да тръгне нагоре по стълбите, го погледна през рамо.

— Предполагам, Маджере, че значимостта на гнома вече се е набила в очите ти?

— Гномът? — Магьосникът не го разбра. — Не. Какво…

— Припомни си историята на чичо ти — произнесе сурово Даламар.

След което насочи вниманието си към Златна Луна и я поведе нагоре по спираловидното стълбище. Държеше се учтиво и очарователно, както винаги когато поискаше. Златна Луна го следваше послушно, крачейки като насън, без да осъзнава нито къде е, нито в каква посока я водят. Младото, красиво тяло ходеше и тя бе принудена да му се подчинява.

— Значимостта на гнома — повтори отвратено Палин. — Гноми… историята на чичо ми… какво искаше да каже? Проклетата му загадъчност…

Като не спираше да си мърмори, магьосникът повлече съпротивляващия се кендер нагоре по стълбите. Опитваше се да не обръща внимание на многобройните извинения, молби и лъжи на Тас, някои от които наистина бяха доста оригинални. Вместо това вниманието му беше насочено изцяло към съсухреното гномче, което се мъкнеше редом с тях и през цялото време се оплакваше от болки в краката и не спираше да изтъква предимствата на гномските катапулти пред обикновените стълби.

Така и не успяваше да открие каквато и да е значимост в Гатанко. Не и ако Даламар не планираше в близко бъдеще да инсталира в Кулата гномични катапулти.

Той придружи двамата до споменатата стая, смогна да отскубне пръстите на кендера, когато Тас се постара да го затрудни максимално при влизането им през вратата и накрая успя да го изблъска вътре. Гномът изтрополи след тях, като не преставаше да дърдори за нарушаване на строителните норми и евентуални ежегодни инспекции. Палин направи заклинание на ключалката на вратата, за да задържи двамата си изпълнени с неохота гости, след което се обърна към Тасълхоф: