Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

— А сега, относно Устройството за Пътуване във времето…

— Не е в мен, Палин — побърза да каже кендерът. — Кълна се в брадата на чичо Трапспрингър. Ами нали ти сам замери с всичките му части драконидите? Не отричай, така беше. Сега сигурно са пръснати из целия Лабиринт от жив плет…

— Ха! — извика гномът. После се оттегли в единия ъгъл и подпря глава на стената.

Тас отчаяно продължаваше монолога си:

— … парчетата на устройството са пръснати из целия Лабиринт от жив плет, заедно с частите на драконидите.

— Тас — прекъсна го сериозно Палин. Знаеше, че не разполага с много време и затова искаше да приключат възможно най-бързо. — Устройството е в теб. Върнало се е. Трябва да се е върнало, даже и на парчета. Мислех, че съм го унищожил, но никой и нищо не може да го унищожи, така както не може и да се изгуби.

— Палин, аз… — започна с разтреперани устни кендерът.

Магьосникът се стегна, готов за още лъжи.

— Какво, Тас?

— Палин… Видях себе си! — извика внезапно Тасълхоф.

— Тас, наистина…

— Бях мъртъв, Палин! — прошепна кендерът. Обикновено руменото му лице сега бе смъртно пребледняло. — Бях умрял и… това не ми харесваше! Беше ужасно. Бях така студен. И се бях изгубил, и бях изплашен. Никога досега не съм се губил и никога досега не съм се плашил от нещо. Поне не и по този начин… Моля те, не ме изпращай да умра, Палин — примоли се Тас. — Не ме превръщай в… мъртво нещо! Моля те, Палин, обещай, че няма да го направиш! — улови го здраво кендерът. — Обещай!

Магьосникът никога дотогава не беше виждал приятеля си толкова разстроен. Гледката му се стори непоносима. Стоеше объркано и се чудеше как да постъпи, като през цялото време отсъстващо приглаждаше косата на Тас, за да го успокои.

„Какво мога да сторя? — запита се безпомощно. — Тасълхоф трябва да се върне и да умре. В това отношение нямам никакъв избор. Кендерът трябва да се върне в собственото си време и да намери смъртта си под петата на Хаос. Не мога да дам обещанието, което иска. Без значение колко ми се иска.“

Но особено объркващ му се струваше фактът, че Тас е видял собствения си призрак. Можеше да допусне, че е най-обикновена лъжа, просто опит на Тас да го разсее от намерението да му отнеме устройството. Ала въпреки че много добре знаеше, че Тасълхоф винаги е готов да изрече поредната измислица — дали от необходимост или поради чистото забавление от нея, — все пак този път Палин беше убеден, че приятелят му говори истината. В очите на кендера имаше страх. Необичайна гледка, която просто разкъсваше на две сърцето ти.

Най-малкото сега можеше да си отговори на един от безбройните тревожни въпроси: беше ли умрял Тас или просто през последните няколко години се бе размотавал наоколо? Обстоятелството, че е видял собствения си дух, доказваше първото без никакво съмнение. Тасълхоф Кракундел наистина бе изгубил живота си в последната битка с Хаос. Беше мъртъв. Или поне трябваше да е мъртъв.

Гномът напусна ъгъла си, приближи се и ръгна Палин в ребрата.

— Някой не спомена ли нещо за храна?

Значимостта на гнома. Каква беше значението на проклетия малък досадник?

Магьосникът отскубна търсещите пръсти на кендера и коленичи пред него.

— Погледни ме, Тас — каза той. — Да, точно така. Погледни ме и чуй какво ще ти кажа. Не разбирам много добре какво става тук. Не разбирам и какво се случва със света и съм сигурен, че Даламар също не е особено наясно. Но зная следното. Единственият начин да разберем какво се е объркало и вероятно да успеем да го оправим, е да бъдеш честен с нас.

— Ако бъда честен с вас — каза Тас, като избърса сълзите от бузите си, — ще ме изпратите ли да умра?

— Опасявам се, че се налага, Тас — каза неохотно магьосникът. — Трябва да го разбереш. Не искам да става така. Бих дал или направил всичко, за да го предотвратя. И сам си видял душите на мъртвите, Тас. И сам разбираш, че са отчаяни и нещастни. Душите на мъртвите не бива да остават в този свят. Някой или нещо ги държи в плен.

— Искаш да кажеш, че не бива да бъда тук? — попита кендерът. — Имам предвид не живият аз, а мъртвият?

— Няма как да го зная със сигурност, Тас. Никой не може да го знае. Но не ми се вярва. Спомняш ли си какво обичаше да казва лейди Кризания? Смъртта не е краят, а началото на цял един нов живот. Че отвъд този живот отново ще се срещнем с обичаните от нас хора и дори ще открием нови приятели…

— Винаги съм смятал, че ще се срещна с Флинт — рече Тасълхоф. — Сигурен съм, че страшно му липсвам. — Помълча малко, след което прибави: — Ами… ако мислиш, че ще бъде от полза…