Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

Палин не хранеше големи надежди, че драконидите ще ги изгубят в лабиринта, но се надяваше, че могъщата магия на това място поне ще ги защити и дори ще ги скрие от очите на чудовищата. Надеждите му определено щяха да бъдат поставени на изпитание. Към преследвачите им се бяха присъединили още дракониди, движени от гнева и желанието за разплата.

— Спри за момент — каза на кендера, който бе останал без дъх. Тас кимна и дълбоко си пое въздух.

Двамата бяха достигнали първия завой на лабиринта. Нямаше никакъв смисъл да продължават нататък, освен ако със сигурност не разберяха дали драконидите ще ги последват или не.

Няколко от първите гущероподобни се втурнаха сред живия плет и почти незабавно се принудиха да спрат. Напряко през пътеката се протегнаха клони, а от земята изскочиха нови стъбла. Гъсталакът избуя с изумителна бързина. Само за няколко секунди пътят, откъдето бяха минали, бе преграден от толкова непроходими храсти, че напълно скри драконидите от погледа на Палин.

Магьосникът въздъхна облекчено. Беше се оказал прав. Магията на Лабиринта от жив плет наистина държеше настрана онези, които навлизаха в него със зли намерения. За миг се побоя, че драконидите ще разперят криле и ще прескочат гъстата стена, ала щом вдигна очи, видя, че над главата им израства плътна плетеница от клонки и напълно ги скрива от очи. Поне засега двамата с Тас се намираха в безопасност.

— Фю! За малко! — рече радостно кендерът. — Вече си мислех, че сме пътници. Ти си наистина способен магьосник, Палин. Виждал съм Рейстлин да прави много заклинания, но ми се струва, че никога не е превръщал дракониди в цвърчащ бекон, макар веднъж да призова Великия червей Катирпелиус. Разказвал ли съм ти тази история? Рейстлин…

Разказът на Тасълхоф беше прекъснат от глух тътнеж и взрив от пламъци. Храстите, които току-що бяха препречили пътя на драконидите, горяха в яркооранжево.

— Драконите! — каза Палин и изруга несдържано, докато кашляше в невероятната горещина, която попарваше дробовете му. — Ще се опитат да ни прогонят с дим.

Във въодушевлението от победата над драконидите, напълно беше забравил техните летящи предци. Лабиринтът можеше да издържи на не една и две атаки, но очевидно не беше напълно защитен срещу огъня на драконите. Още един от червените издиша чудовищния си дъх срещу живия плет. Пламъците припукваха, въздухът се изпълваше с пушек. Не им оставаше нищо друго, освен да се изтеглят по-навътре.

Палин поведе кендера нататък по коридора, зави надясно и отново спря, когато точно пред тях сред живия плет избухнаха яростни огнени езици и започна да излиза дим. Магьосникът прикри уста с ръкава на мантията си, за да се предпази от задушаване и отчаяно затърси друг изход. Точно пред него се отвори друг проход — храстите просто се разделиха и ги пропуснаха да минат. Бяха изминали съвсем кратко разстояние, когато пламъците пред тях отново ги принудиха да спрат. Поеха през поредната новопоявила се пролука. Макар Лабиринтът да умираше, все пак живият плет откриваше в себе си достатъчно сили, за да ги спаси. Имаше усещането, че ги водеха към точно определено място, но засега нямаше никаква идея накъде. Пушекът му действаше замайващо и дезориентиращо. Силите почти го бяха напуснали. Сега по-скоро залиташе, отколкото тичаше, а и Тасълхоф определено не беше в най-добрата си форма. Раменете на кендера бяха отпуснати и дишаше накъсано. Дори вездесъщата щръкнала опашка на главата му сякаш вече беше оклюмала.

Червеният дракон явно не искаше да ги убива, иначе отдавна би го сторил. Вместо това ги подкарваше като овце, хапеше ги по краката и ги принуждаваше да излязат на открито. Лабиринтът от своя страна също правеше всичко възможно да ги спаси, като отваряше нови и нови проходи към вътрешността си.

Димът вече беше навсякъде. Палин едва успяваше да види Тас до себе си. Магьосникът кашляше, додето гърлото не започна да го боли, и продължи да кашля, докато не му се стори, че е на път да повърне. Всеки път, когато пред тях се отваряше поредният проход, в дробовете му нахлуваше глътка свеж въздух, ала почти веднага всичко отново потъваше в дим и се разнасяше задушлив мирис на сяра. Двамата не спираха да вървят.

Още една стена от огън. Палин отстъпи ужасено, погледна наляво и видя, че пътят им е преграден от други пламъци. Положението беше същото и вдясно от тях. Жегата беше непоносима. Не можеше да диша. Пушекът се виеше и пареше в очите.

— Палин! — извика Тас. — Стълбата!