Маргарет Уэйс - Драконите на изгубената звезда

Усети внезапна горчивина. Ако избягаше сега, щеше да избяга и следващия път. И зад него винаги щеше да умира по някой. Не, дотук с бягствата. Имаше намерение да се изправи срещу страховете си тук и сега.

„Животът ми няма голямо значение — каза си той. — Аз съм просто едно лесно заменимо колелце. Сега Тасълхоф е най-важен. Кендерът не бива да умира. Не и в това време, нито пък в този свят. Защото, ако умре сега, всички ние — дракони, дракониди, включително и аз — ще престанем да съществуваме.“

— Тас — произнесе тихо и напрегнато магьосникът. — Ще се опитам да им отвлека вниманието. През това време искам от теб да тичаш колкото можеш по-бързо към онези хълмове. Там ще бъдеш в безопасност. А щом драконите си отидат, а смятам, че ще го направят веднага щом ме заловят, трябва да отидеш в Палантас, да намериш Джена и да я накараш да те заведе при Даламар. Когато ти дам знак, тичай, Тас. Тичай с все сила.

Драконидите се приближаваха. Сега вече го виждаха съвсем ясно и започваха да го сочат и да грачат нещо помежду си. Ако се съдеше по вълнението им, един от въпросите му бе получил своя отговор. Имаха описанието му.

— Не мога да те оставя, Палин! — запротестира Тас. — Признавам, че ти бях малко ядосан, понеже искаше да ме накараш да се върна обратно, за да ме настъпи гигантът, но вече почти ми е минало…

— Тичай, Тас! — заповяда му гневно и отчаяно магьосникът. Той отвори кесията с частите на устройството и извади лицевата пластинка. — Бягай! Баща ми е бил прав. Трябва да се добереш до Даламар! Трябва да му кажеш…

— Ами да! — извика кендерът. Въобще не го беше чул. — Ще се скрием в Лабиринта от жив плет. Никога няма да ни открият там. Хайде, Палин! Бързо!

Драконидите викаха и ръкомахаха. Другарите им наоколо се обръщаха, за да разберат какво става.

— Тас! — прегради му пътя магьосникът. — Прави каквото ти казвам! Тръгвай!

— Не и без теб — отвърна упорито кендерът. — Какво ще си помисли Карамон, ако разбере, че съм те оставил да умреш съвсем сам? Движат се доста бързичко, Палин — допълни. — Ако изобщо ще се крием в Лабиринта, предлагам веднага да хукнем натам.

Палин погледна лицевата пластинка в ръката си. С помощта на Устройството за Пътуване във времето баща му се бе върнал в миналото в дните на Първата катастрофа, за да спаси лейди Кризания и да попречи на собствения си брат-близнак да пристъпи в Бездната. Пак със същото устройство Тасълхоф бе дошъл при него, носейки със себе си една загадка, но и мъничко надежда. Самият Палин бе използвал артефакта, за да се върне във времето преди Втората катастрофа, за да открие, че в действителност такова не съществува. Това беше един от най-чудните и могъщи предмети, създаван някога от чародеите на Крин. А той се канеше да го унищожи и действията му вероятно щяха да унищожат всичко останало. Нямаше друг начин.

Той стисна пластината толкова силно, че острите й ръбове се впиха в плътта му. Сетне изкрещя магически думи, които не беше произнасял откакто, заедно с края на Четвъртата епоха, боговете си бяха заминали и запрати плочката право срещу приближаващите дракониди. Нямаше абсолютно никаква идея какво трябва да се случи. Просто последен акт на отчаяние.

Виждайки, че магьосникът хвърля нещо срещу тях, гущероподобните създания рязко спряха на място, изпълнени с подозрения.

Лицевата пластинка удари земята пред краката им.

Драконидите за малко щяха да се изпотъпчат, в опит да избегнат предполагаемата експлозия.

Пластината се търколи, поклати се намясто и замръзна. Някои от драконидите избухнаха в смях.

Плочката започна да грее. От нея избликна струя ослепително синя светлина и се заби в гърдите на Палин.

Ударът го разтърси и едва не накара сърцето му да спре. За един безкрайно мъчителен миг беше напълно убеден, че устройството го наказва, че му отмъщава, задето се е отнесъл по такъв начин с него. Сетне почувства как тялото му се препълва с могъщество. Магията — старата магия, отново се бе завърнала и сега гореше във вените му. Кръвта му закипя, наситена с вълшебство, което едновременно го караше да изпитва замайване и въодушевление. Магията запя в душата му и накара плътта му да затрепти. Несъзнателно изкрещя думите на първото заклинание, което му хрумна и учудено си даде сметка, че все още си ги спомня съвсем ясно.

Но нима през изминалите години не беше рецитирал тези думи отново и отново в скръбна и безкрайна литания?

От върховете на пръстите му припламнаха огнени кълба, които се забиха в напредващите дракониди. Магическият огън гореше толкова ожесточено, че поразените гущероподобни мигом избухнаха като живи факли. Яростните пламъци почти веднага ги погълнаха напълно, оставяйки след себе си единствено въглени, стопена броня и купчинки димящи кости и зъби.