Маргарет Уэйс: Драконите на изгубената звезда

— Ето защо Берил още не е заповядала на любимците си да изгорят мястото до основи! — извика смаяно магьосникът. — Решила е да използва драконидите, за да издирят устройството… за да издирят нас!

Интелигентни, силни, родени да водят битки и развъждани с едничката цел да се сражават, драконидите са най-ужасните противници, които всеки войник може да срещне на бойното поле. Създадени още по време на Войната на Копието от злите чародеи, използвали за целта яйцата на металическите дракони, драконидите ходеха изправени на два крака като човеци, но в действителност повече наподобяваха гущери. Освен това имаха криле, които обаче бяха къси и не можеха да издигнат тежките им мускулести тела за по-продължителен полет. Но пък бяха подходящи в случаите, когато драконидите предпочитаха да се спускат плавно във въздуха и да кацат безпроблемно — точно както правеха в този момент.

Веднага щом краката им докоснеха земята, драконидите бързо се строяваха в отговор на кряскащите команди на офицерите си. После редиците им се впускаха напред и започваха да ловят бягащите жители на острова.

Една група от драконидите бързо обкръжи Стражниците от Цитаделата и им нареди да сложат оръжие. Видели се в безизходица и пред многократно превъзхождащ ги противник, стражите неохотно започнаха да се предават. Драконидите им заповядаха да легнат на земята, след което започнаха да ги обездвижват със заклинания, които или ги омотаваха в паяжини, или ги караха да изпаднат в безсъзнателен сън. Палин мълчаливо отбеляза, че съществата не срещат трудности в заклинанията си, докато навсякъде другаде по лицето на Крин чародеите не успяваха да съберат достатъчно магия, дори за да затоплят малко вода. Фактът му се стори странно зловещ и вероятно си заслужаваше да му отдели няколко секунди размисъл, което обаче едва ли щеше да стане.

Драконидите не избиваха пленниците си. Поне не и до този момент. Навярно първо щяха да ги разпитат. Засега просто ги оставяха на земята, омотани в паяжини. След това едни продължаваха нататък, а други — идващите след тях — извличаха пленниците към изоставената сграда на Големия лицей.

Над земята се спусна още един червен дракон. Крилете му разсичаха въздуха с невероятна сила. В най-ниската точка от спускането от гърба му започнаха да се изсипват дракониди. Целта им вече бе напълно прозрачна за Палин. Очевидно се канеха да превземат Цитаделата на светлината, за да я превърнат в център на операцията. Веднага щом се установяха, щяха да плъзнат из острова и да започнат да залавят обитателите му. Някои от частите им навярно в този момент пък атакуваха Соламнийските рицари и не им позволяваха да помръднат от крепостта.

„Дали разполагат с описанията ни? — запита се магьосникът. — Или Берил им е заповядала да отведат при нея всеки чародей и всеки кендер, които успеят да хванат? Не че има голямо значение — осъзна с горчивина. — И в двата случая съвсем скоро отново ще бъда затворник. Ще бъда измъчван и обругаван. Окован в мрака и оставен да гния в собствените си нечистотии. Без никакъв шанс за спасение. Без възможност да окажа съпротива. А ако опитам да използвам магия, мъртвите просто ще ми я отнемат, за да я използват за тайнствените си цели.“

Стоеше в сянката на кристалната стена, напълно объркан и в плен на мъчителния ужас, от който му се повдигаше, който го караше да желае смъртта повече от всичко друго в този момент. Не се страхуваше да умре. Умирането беше лесно. Но да живее като затворник… едва ли щеше да го понесе. Не отново.

— Палин — обади се настоятелно Тас. — Мисля, че ни забелязаха.

Един от офицерите на драконидите наистина ги бе видял. Той посочи към тях и издаде кратка заповед. Войниците му се втурнаха срещу им. Палин смътно се запита къде ли е сега лейди Камила, а паниката едва не го накара да извика за помощ. Почти веднага успя да се овладее. Където и да беше сега тя, сигурно си имаше достатъчно грижи с това да запази собствения си живот.

— Ще се бием ли с тях? — попита с готовност кендерът. — Нося си специалния нож. Касапинът на зайци. — Той започна да рови из съдържанието на кесиите си, отхвърляйки различни видове ножове, връзки за обувки и един стар чорап. — Карамон го наричаше така, понеже според него можел да сплаши само някой много опасен заек, но вършел чудесна работа и с дракониди. Просто трябва да си спомня къде съм го забутал…

„Ще се върна обратно в сградата — помисли си паникьосано Палин. — Ще намеря някое местенце и ще се скрия, където и да е, само да съм в безопасност.“ Внезапно си представи как драконидите го откриват в някой килер — свит на топка, хленчещ и разтреперан. А после го извличат навън…