Терри Гудкайнд: Машина за знамения

Бенджамин беше облечен в безупречно бяла генералска униформа, на хълбока му блестеше сребърен меч. Мечът не бе просто за украса. Калан го бе виждала в битка безброй пъти, знаеше колко е сърцат, как умее да увлича хората след себе си на бойното поле. Лично тя го бе произвела в генерал.

Калан беше очаквала да види Кара и Бенджамин облечени неофициално. Напротив. И двамата изглеждаха готови всеки миг да влязат в битка — нищо че войната беше свършила. Каза си, че явно от тяхна гледна точка няма достатъчно основателна причина да не бъдеш в бойна готовност. И двамата бяха посветили живота си на защитата на Ричард — Господаря Рал.

Разбира се, човекът, когото охраняваха, бе далеч по-смъртоносен от всеки от двама им. Облечен в одеждите на магьосник воин в черно и златно, Ричард бе самото въплъщение на Господаря Рал. Но не само. На хълбока си носеше Меча на истината — специално оръжие, предназначено за специален човек. При все това, въпреки силата на този меч, истинското оръжие представляваше самият човек. Точно това го превръщаше в истинския Търсач и правеше Търсача тъй забележителен.

— Цяла нощ ли наблюдаваха? — тъкмо питаше Зед, когато Калан и Ричард застанаха край дядото на Ричард.

Лицето на Кара стана червено почти колкото Агиела й.

— Не знам — изръмжа тя, без да откъсва поглед от прозореца. — Беше първата ми брачна нощ и си имах други занимания.

— Разбира се — любезно додаде Зед.

Погледна Ричард и Калан и ги поздрави с бърза усмивка. Калан си рече, че усмивката на стареца претича през устните му една идея по-бързо, отколкото бе очаквала.

Преди дядо му да е успял да каже още нещо, Ричард се намеси:

— Кара, какво става?

Тя го изгледа разгорещено.

— Някой ни наблюдаваше в стаята ни.

— Наблюдавал ви е… — повтори той монотонно. — Сигурна ли си?

Лицето на Ричард не разкриваше какво би могъл да мисли за подобно странно обвинение. На Калан й направи впечатление, че той не отхвърли притесненията й с лека ръка. Освен това забеляза, че Кара не каза, че усещала някой да ги наблюдава. Тя просто каза, че са ги наблюдавали. Кара не беше жена, склонна да се поддава на лъжливи и вятърничави заблуди.

— Вчера беше доста активен ден, имаше доста хора, дошли да присъстват на сватбата ви, така че тези хора ви наблюдаваха двамата с Бенджамин. — Ричард махна с ръка към Калан.

Дори и сега, когато толкова съм привикнал към това двамата с Калан непрекъснато да бъдем обект на чуждо внимание, понякога, когато в крайна сметка се озовем насаме, не мога да се отърся от чувството, че хората продължават да ме гледат.

— Хората гледат Морещиците непрекъснато — отвърна Кара, очевидно недоволна от това, че Ричард е допуснал вероятност тя да си го е въобразила.

— Да, но с крайчеца на окото. Рядко някой се взира в една Морещица открито.

— Е, и?

— Вчера беше различно. Не си свикнала хората да те гледат открито. Вчера всички гледаха теб и Бенджамин — директно. Всички погледи бяха приковани във вас. Не си свикнала с подобно нещо. Не е ли възможно просто да си усещала остатъците от това тъй необичайно за теб чувство да си в центъра на вниманието на толкова много хора?

Кара се замисли над въпроса му, сякаш досега не беше се сетила да погледне на нещата от този ъгъл. В крайна сметка сбърчи чело категорично.

— Не. Някой ме наблюдаваше.

— Добре. Кога за пръв път усети, че някой те наблюдава?

— Призори — отвърна, без да се замисли, тя. — Още не се беше съвсем развиделило. В първия миг си помислих, че в стаята има някой, но бяхме само двамата с Бенджамин.

— Сигурна ли си, че са гледали точно теб? — попита Зед уж най-невинно.

Калан обаче не допусна да я заблуди.

Бенджамин, който до този момент не бе проронил и дума, изглеждаше озадачен.

— Искаш да кажеш, че според теб е възможно някой да е наблюдавал мен?

Зед погледна многозначително високия русоляв д’харански генерал.

— Исках да кажа, дали случайно не са ви наблюдавали и двамата.

— В стаята нямаше друг — изръмжа недоволно Кара.

Зед килна глава към нея.

— Прекарали сте нощта в една от спалните на Господаря Рал.

В напрегнатите сини очи на Кара изведнъж припламна пламъче на осъзнаване. Разбрала какво има предвид той, гласът й от изнервен стана леден и тя изведнъж се превърна в активната страна, провеждаща разпита — роля, която пасваше на една Морещица не по-зле от кожените й одежди. Изгледа магьосника през присвити очи.

— Да не би да намекваш, че някой е надничал в стаята, за да търси Господаря Рал там?