Терри Гудкайнд - Машина за знамения

Недалеч от жената, седнала до стената, имаше магазин, на чиято витрина бяха изложени топове плат. Из целия Дворец беше пълно с всякакви магазини. Навътре в недрата на платото още стотици помещения осигуряваха всичко — от спални помещения за войниците до още и още дюкяни както за местните хора, така и за гостите.

Тесният път, който се виеше нагоре към билото и по който се изкачваха Ричард и Калан след посещението на пазара, бе най-прекият към Народния дворец, но на места се стесняваше толкова, че ставаше опасен, затова не бе отворен за всички.

Главният път за гости, търговци и работници минаваше през гигантската вътрешна порта и потъваше в утробата на платото. Мнозина не дръзваха да се изкачат до Двореца на билото, а предпочитаха да ходят на пазара, който в мирни времена се разстилаше долу в ниското, или да обикалят стотиците магазинчета покрай пътя, обикалящ вътрешността на платото.

Недостъпността на града дворец при вдигнат мост и затворени порти превръщаше вражеските атаки в безсмислено начинание. В цялата история на Двореца опитите за обсада биваха унищожавани още в зародиш, докато вражеските орди пъплеха по враждебната равнина Азрит и дълго преди силите на обитателите на Двореца да започнат да отслабват. Мнозина се бяха пробвали, но на практика не съществуваше реален начин за нападение над Народния дворец.

Старицата трудно би изкачила целия път по вътрешността на самия Дворец. Тъй като беше сляпа, за нея вероятно щеше да се окаже особено тежко. Макар винаги да се намираха кандидати да узнаят бъдещето си, Ричард предположи, че по-нагоре тя вероятно има повече клиенти, готови да заплатят за услугите й, поради което катеренето си струваше.

Той огледа безкрайния коридор, където шумът от стъпки и разговори не заглъхваше нито за миг. Каза си, че жената, бидейки сляпа, навярно долавя по-добре звуците в галериите и по тях може да прецени мащабите на това място.

Стана му мъчно за горката женица още щом я видя да седи край стената — тя никога нямаше да се полюбува на великолепието, което я заобикаляше, на чезнещите високо горе мраморни колони, на каменните пейки и изящно украсените гранитни подове, грейнали под милувката на слънчевите лъчи, нахлуващи през капандурите на тавана. С изключение на родната Еленова гора, където бе израсъл, Ричард считаше Двореца за най-прекрасното място, което бе виждал. Не преставаше да изпитва възхищение пред изключителния ум и усилия, нужни за построяването на подобно място.

През голяма част от съществуването си, както и при първото идване на Ричард тук като пленник, този Дворец бе представлявал престол на зли сили. Имаше и периоди обаче, например сега, когато въплъщаваше мирната хармония и сила, управляващи Д’Харанската империя.

— Грош за моето бъдеще? — повтори Ричард.

— Сделката си струва — увери го жената, без да се замисли.

— Надявам се нямаш предвид, че бъдещето ми не струва повече от грош.

На устните на старицата се разля плавна усмивка. Забулените й очи се взряха с невиждащ поглед.

— Май не вярваш много-много на знамения, а?

Тя протегна ръка с жест на слепец — въпросът й увисна в очакване на отговор. Ричард постави монета в обърнатата й длан. Предположи, че жената няма как другояче да се изхранва, освен като предлага на хората да им предскаже бъдещето. Това, че беше сляпа, в известен смисъл й осигуряваше пазарно предимство. Хората навярно си казваха, че като е незряща, има достъп до някакви вътрешни видения, и това сигурно подклаждаше интереса към услугите й.

— А, сребърна монета, не медна… — кимна тя, като претегли на ръка парата. — Явно си човек, който цени бъдещето.

— Е, и какво крие това бъдеще? — попита Ричард. Не че особено го интересуваше какво ще му каже една гледачка, но все пак искаше да получи нещо срещу парата си.

Жената извърна лице към него, въпреки че не можеше да го види. Усмивката й се изпари. Поколеба се за момент, преди да отговори.

— Покривът ще се срине. — Имаше вид на човек, изрекъл нещо, което не бе възнамерявал да сподели на глас, все едно самата тя бе останала изненадана. Замлъкна.

Калан и неколцина от войниците, които го чакаха наблизо, вдигнаха инстинктивно очи към покрива, който захлупваше Двореца от хиляди години. Нямаше опасност да падне.

Странно предсказание, рече си Ричард, но не предсказанието бе истинската му цел.

— Аз пък предричам, че тази нощ ще си легнеш с пълен стомах. В дюкяна малко по-нататък, от лявата страна, продават топла храна. С тази монета ще можеш да си купиш достатъчно. Погрижи се добре за себе си, госпожо, и приятно прекарване в Двореца.