Терри Гудкайнд - Машина за знамения

— О, сигурно си права — съгласи се Кара.

— Машината за знамения също се намира в защитено поле — напомни й Зед.

— Да имаш по-добра идея? — попита Ничи.

— Май не — избоботи недоволно.

— Тази машина ни спаси живота — обясни Ничи. — Спомнете си последното, което тя каза на Ричард. „Единственият ти шанс е да пуснеш истината на свобода.“ Машината каза на Ричард как да унищожи Бръшлянената дева. Изобщо не бих се сетила. Добре, че Ричард се е сетил.

— Мислиш ли? — повдигна рунтавите си вежди Зед.

Ничи се усмихна към двете безчувствени тела в каруцата.

— А ти как мислиш, защо е запушил ушите на двамата?

— Момчето се е досетило — усмихна се бавно магьосникът, но веднага след това пак се намръщи. — Как мислиш, защо машината му е казала това… защо му спаси живота?

— Нима не е очевидно? — попита Ничи.

— Очевидно ли?

Докато вървяха от двете страни на каруцата, Ничи изгледа косо магьосника.

— Машината се нуждае от него.

— Нуждае се, казваш — повтори недоволен Зед.

— За да изпълни предназначението си — обясни Ничи.

— Спомням си — избоботи той. — Каквото и да е това предназначение — додаде накрая едва чуто.

Ничи отпусна ръка върху гърдите на Ричард, докато вървяха редом с каруцата, за да го изпълни с успокояващото въздействие на струя адитивна магия, с чиято помощ да му покаже, че не е сам с шепота на смъртта вътре в себе си. От другата страна на каруцата Зед направи същото с Калан.

Ничи усети как Ричард си поема дълбоко дъх. Бе доловил присъствието й. Дори да не можеше да отвърне, дълбоко в себе си той знаеше, че тя е там.

Ничи дръзна да си позволи да се освободи от паниката си. Най-сстне и двамата бяха в безопасност. Какво ужасяващо пътуване. Като знаеше накъде е тръгнал Ричард, Ничи не очакваше да го види някога пак. Поне сега бяха в добри ръце и стигнат ли в Двореца, Зед и Натан ще могат да се погрижат подобаващо за тях.

Ничи изпита такова облекчение, че не й достигаха думи да го изрази. В същото време изпитваше и гняв към Ричард, задето бе тръгнал по следите на Бръшлянената дева сплетница. Беше го предупредила. Беше му казала колко опасни са тези същества. Но той не я чу.

Вероятно е нямал избор, рече си Ничи. Трябвало е да спаси Калан. Кой друг, ако не Ричард би влязъл в бърлогата на Бръшлянена дева, за да спаси любимата си.

Кой друг, ако не Ричард.

— Сладки са, както си лежат така — обади се Кара, като не откъсваше очи от каруцата.

Лицето на Морещицата изведнъж пламна.

— Няма да им казвате, че съм го казала. — И това не беше въпрос.

Ничи се усмихна. За пръв път от много дни насам се усмихваше истински.

— Нито думичка.

— Добре — измърмори Кара. Погледна първата редица от войници. — Генерале, би ли задал малко по-бързо темпо. Трябва да ги върнем в Двореца!

Бенджамин погледна през рамо с усмивка и поздрави жена си с юмрук в сърцето. После пришпори коня си да ускори ход.