Терри Гудкайнд - Машина за знамения

Явно бе разбрала накъде бие Зед.

Зед вдигна кокалестите си рамене.

— В стаята имаше ли огледала?

— Огледала ли? Ами… сигурно…

— В тази стая има две огледала — отвърна вместо нея Калан. — Едно високо отстрани, до шкаф с книги, и още едно, по-малко, над тоалетката.

Тази стая бе един от подаръците на Ричард и Калан за Кара и Бенджамин. Докато пребиваваше в Двореца си, Господарят Рал можеше да избира между доста спални — навярно древен защитен метод срещу евентуални покушения. Тук вероятно имаше повече негови лични стаи, отколкото бе могъл да обходи или дори отколкото подозираше, че съществуват. Ричард и Калан искаха Кара и Бенджамин да разполагат с една от най-красивите спални, докато са в Народния дворец. В това нямаше нищо странно предвид факта, че Бенджамин беше началник на гвардейците — личната охрана на Господаря Рал, когато се намира в Двореца, а Кара бе персоналният охранител на Ричард и Калан.

Според Ричард, който бе израсъл като горски водач, една спалня бе предостатъчна. Калан беше на същото мнение. Двамата имаха стаи и в Двореца на изповедниците в Ейдиндрил, както и лични покои на още няколко места.

Калан не я интересуваше какви стаи имат и къде, стига двамата с Ричард да са заедно. Всъщност един от най-щастливите й спомени бе как едно лято двамата с Ричард живяха в малката къщурка, която той бе построил за тях в пустошта на Западната земя.

Кара с готовност прие тази стая в Двореца. Несъмнено най-вече защото се намираше в непосредствена близост до стаята на Ричард и Калан.

— Защо питаш дали в стаята има огледала? — поинтересува се Бенджамин. Неговият тон също се беше променил. Сега той носеше пряка отговорност за безопасността на Господаря Рал на територията на Народния дворец.

Зед повдигна вежда и измери мъжа с многозначителен поглед.

— Както чувам, има хора, които притежават способността да използват черни форми на магия, за да надничат през огледала на други места.

— Сигурен ли си, или са просто слухове? — попита Ричард.

— Слухове — призна Зед с въздишка. — Но понякога слуховете се оказват достоверни.

— И кой би могъл да цели подобно нещо? — Калан долови в гласа на Ричард интонация, характерна за Господаря Рал, когато изисква отговори. Каквото и да се случваше, явно се отразяваше на нервите на всички тях.

Зед завъртя дланите си нагоре.

— Не знам, Ричард. Не е нещо, което владея. Не ми е известно това умение, дори не знам дали е вярно. Както ти казах, носят се слухове, не знам конкретен човек, комуто се е случило.

— Че защо ще им е да наблюдават Господаря Рал и Майката Изповедник? — попита Кара. Сега вече със сигурност бе по-притеснена, отколкото докато си мислеше, че обектът на наблюдение са били тя и Бенджамин.

— Добър въпрос — обади се Зед. — Чу ли се нещо?

Кара се замисли за секунда.

— Не. Не чух нищо, не видях нищо. Но усетих, че някой гледа.

Зед присви замислено устни.

— Хм, ще сложа щит около стаята, за да не могат вътре да проникват любопитни очи.

— А този твой магически щит ще сложи ли край на слуховете? — попита Ричард.

Усмивката на Зед най-после се върна на устните му.

— Не съм сигурен. Не знам дали това наистина е възможно и нямам представа дали някой е надзъртал в стаята.

— Истина е — тросна се Кара.

Калан разпери ръце.

— Според мен най-простото решение е да покрием огледалата.

— Не — обади се Ричард, явно потънал в размисъл, докато гледаше към преддверието. — Не мисля, че трябва да се покриват огледалата или да се слага щит около стаята.

Зед вдигна юмруци на хълбоците си.

— И защо не?

— Ако някой или нещо е надзъртало в тази стая и ние покрием огледалата, няма да могат да опитат пак.

— Нали това е целта — зачуди се Калан.

— И така ще разберат, че сме усетили присъствието им и че се чудим защо ни следят.

Зед заби дълъг кокалест пръст в хаотичния облак чуплива бяла коса и се почеса по скалпа.

— Не те разбирам, момчето ми.

— Ами, ако някой се е опитвал да наблюдава стаята, като е възнамерявал да следи мен и Калан, значи вече е разбрал, че в онази стая не спим ние. Така че ако не слагаме щит и оставим огледалата както са си и ако Кара не усети чужди погледи тази нощ, значи ще сме сигурни, че целта на наблюдението не са Кара и Бенджамин. И че този, който наблюдава, наистина търси Калан и мен — тоест вероятно ще се е преместил да търси другаде.

Калан познаваше Ричард достатъчно добре, за да знае, че мозъкът му работи трескаво.