Терри Гудкайнд - Машина за знамения

— Защо изобщо там живеят хора? — попита Калан.

Кара сви рамене.

— Колкото и нецивилизовано, сурово или запуснато да е едно място, то си остава дом за хората, родени там. Повечето рядко се отдалечават от родните си места, от нещата, които познават, поради страх от онова, което не им е известно за други райони.

— Кара е права — съгласи се Ричард. — Наред с другото не бива да забравяме, че това е земя, населена с хора, които се борят редом с нас за свободата ни и ни подкрепят. Те също дадоха свидни жертви във войната.

— Така е — въздъхна Кара. — Познавах няколко войници от провинция Фаджин, които се сражаваха достойно. Никой от тях обаче не беше от Кхарга. Доколкото съм чувала, Кхарга е най-враждебното място в Печалните територии. Всъщност там не живеят много хора, ако въобще са останали. Малцина намират повод да се отправят на рисковано пътешествие нататък.

— Откъде знаеш толкова много за тези Печални територии? — поинтересува се Калан.

— Не знам много, честно казано. Мрачният Рал имаше вземане-даване с Печалните територии, така че това е единствената причина да съм чувала нещо за тях. Спомням си, че е споменавал Кхарга веднъж-дваж. — Споменът я накара да тръсне глава. — Печалните територии подхождаха добре на неговия характер, както и на нрава на баща му. И двамата укрепваха властта и авторитета си там чрез груба сила и всяване на страх. Обичаше да казва, че това е единственият начин. Мрачният Рал, както и баща му преди това на няколко пъти са изпращали Морещици там, за да напомнят на местните хора кой е господарят.

Ричард свъси чело.

— Значи си била там, така ли?

— Не, мен не е изпращал. Доколкото ми е известно, никоя от Морещиците, които са живи днес, не е била там.

За момент погледът й се зарея нанякъде.

— Много от тези, които изпращаше там, така и не се върнаха.

Най-сетне сините очи на Кара се спряха върху Ричард.

— Мрачният Рал е изпращал там Констанс.

Ричард забеляза многозначителния поглед на Кара, но не каза нищо. Познаваше Констанс от времето, когато беше пленник на Мрачния Рал.

Констанс бе загинала именно от ръката на Ричард.

Откакто приключи войната, двамата с Калан бяха научили малко повече за Д’Хара, но въпреки това много неща си оставаха загадка за тях. Това беше огромна територия, осеяна с градове, за които никога по-рано не бяха чували, камо ли посещавали. Освен това имаше области, затънтени в отдалечени краища като тези Печални територии, които бяха на такива големи разстояния, че на практика се управляваха сами.

— Повечето от управниците на града и областта в момента са тук — обади се Бенджамин. — Доколкото ми е известно, въпреки отдалечеността и примитивния начин на живот в някои от тези райони никой не е посмял да не откликне на официалната покана за нашата сватба, изпратена лично от Господаря Рал. След като и бездруго са тук, ако искате, можем да ги поразпитаме по-подробно за Кхарга.

Ричард кимна разсеяно — мислите му очевидно бяха отплавали другаде, към следващото неизвестно във вътрешното му уравнение.

— Ричард — прекъсна мислите му Зед, след като стана ясно, че никой от останалите няма да дръзне. — Чувам, че си замислил да правиш нещо с всички книги в Двореца.

— Подреждаме ги — отговори Калан вместо Ричард, който сякаш не чу въпроса.

— Подреждате ги?

— Аха — обади се накрая Ричард. — Тук има хиляди книги и на практика е невъзможно да намериш информация, когато ти трябва. Няма как да знам дали онова, което може да ми потрябва, съществува някъде из библиотеките. Никой не знае къде какво се намира и какво изобщо има тук. Затова се заех да подредя информацията. Тъй като Бердин може да чете на високо Д’Харански и вече знае доста за отделните библиотеки тук, възложих задачата на нея. Натан също помага.

Зед не изглеждаше убеден.

— Това е невероятно сложна задача, Ричард. Дори не съм сигурен дали е възможно, независимо че Пророкът помага на Бердин. Бих искал да видя какво и как правиш.

Ричард кимна.

— Разбира се. Ела, ще те заведа в една от големите библиотеки, където работи Бердин. И бездруго бях тръгнал нататък. Искам да погледна нещо.

Калан се запита какво ли. Щом двамата мъже тръгнаха, Калан поизостана, като дръпна за ръката Кара. Забавиха крачка, като оставиха у останалите впечатлението, че имат да си кажат нещо около сватбата, а също и за вече омъжената Кара — нещо, което, доколкото Калан знаеше, не се беше случвало преди. Кой преди Ричард би направил възможно немислимото — Морещица да се омъжи?