Вероника Рот - Подменена орис

Сенките на потока летяха нагоре, нагоре, нагоре.

Разпростряха се, укрепнаха от ластарите около пръстите ми до колона в небето, която обгърна цялото ми тяло в сенчест мрак. Не виждах Тека, Сифа или Има, но виждах големия стълб на потока, който преминаваше над и през мен, устремен към онзи отвор в отирийския кораб над нас.

Не видях антипоточното оръдие, нито как изглежда, но видях изстрела. Светлината се разля от неподвижна точка, точно както сенките се опъваха нагоре от мен.

А когато се сблъскаха — агония.

Запищях безпомощно, както не бях пищяла от най-ранното си детство, за което нямах спомен. Болката беше толкова сгъстена, че натроши като стъкло гордостта, разума, личността ми. Чух писъците и усетих как гърлото ми се раздира от собствения ми глас, от пъкъла в мене и край мене, видях сянката и светлината и мястото, където те се срещнаха с оглушителен трясък .

Коленете ми се огънаха, около кръста ми се увиха тънки кокалести ръце. Между лопатките на гърба ми се притисна глава и чух гласа на Тека:

— Дръж се, дръж се, дръж се…

Бях убила чичо ѝ, братовчедка ѝ и в известен смисъл майка ѝ, но тя застана зад мен, подкрепи ме да не падна.

Около ръцете ми се увиха топли и меки длани и над мен се понесе миризмата на листа от сендес от шампоана на Сифа.

Черните очи на онази, която ме беше изоставила, а сега се връщаше при мен…

И накрая на китката ми — строгите бледи пръсти на Има Зецивис.

Потокът потече през всички ни едновременно — приятелката ми, врага ми, майка ми и през мен — обгърна ни заедно в мрака, който беше самият живот.

Извънредни новини , се чете на екрана. Убийството на Лазмет Ноавек при нападението в Хеса, главен град в Тувхе, беше потвърдено.

Поглеждам сестрата твърдо в очите, искам да ѝ кажа, че пукнат грош не давам дали вътрешностите ми ще потекат по пода, но тя ще ми намери инвалиден стол и ще ме пусне да отлетя с Исае Бенесит до Тувхе. Естествено, не мога да го кажа. Дарбите на другите хора отслабват, когато телата им губят сили, но явно не и моята.

Започвам да търся с какво да я убедя. Обичайните отирийски вещи и фини платове не ми се виждат подходящ избор. Тя е твърде прагматична за това. Не е жена, която си позволява да мечтае за вещи. Би намерила спокойствие в нещо леснодостъпно — като гореща вана или удобно кресло. Водата е лесна за мен, затова не ѝ изпращам вълни, които биха подействали на Исае, а спокойната топлина на човек, потопил се във вода. Весело и неподвижно.

Не си губя времето с тънкости. Изпълвам стаята с вода. Бузите ми парят и стомахът ме боли от шевовете, които още придържат червата ми.

— Аз съм родом от Хеса — решавам да заговоря и гласът ми звучи приглушено, макар че го чувам ясно. Една от странностите на дарбата ми. — Трябва да си тръгна. Пуснете ме.

Тя кима и притъпено примигва насреща ми.

Не бях разговаряла с Исае от ареста на Аст насам. Тя дойде да ме успокои, че всичко е свършило, че той си е заминал. Тъй като не беше жител на Съвета, изпратиха го да чака процеса на родната му луна, а там щяха да го съдят както намереха за добре. Но той повече нямаше да може да стъпи на нито една от планетите в Съвета.

Някой ден това може да означава по-малко планети. Чуват се слухове за разцепление заради закона за надзор над оракулите, предложен от Отир. Твърде рано е да се каже за другите планети-нации, но Тувхе подкрепя Отир, тъй че нашият път поне е ясен.

Още не знаем със сигурност какво е станало в Шотет. Вестите оттам пристигат бавно. Знаем само, че антипоточното оръжие не е свършило работата. Нещо черно като мастило го пресрещнало във въздуха точно на пъпа на Воа и защитило града от експлозията. Никой не може да обясни явлението, но аз виждам в него знак за по-добри дни.

Сестрата ме затика до площадката за кацане на болницата на едно преносимо легло, което може да се застопори за стената на отирийския кораб. Всяко блъскане на леглото изстрелва болки в корема ми, но аз съм щастлива, че се завръщам у дома, затова се старая да скрия страданието си. Първородното дете на семейство Кересет ще падне от нож. Е, може би паднах, но не умрях. Това не беше малко.

Когато сестрата активира магнита в стената, който ще държи леглото ми неподвижно по време на излитането, Исае слиза от навигационната палуба, където разговаряше с капитана. Облечена е с удобни дрехи — пуловер с дълги ръкави, които покриват ръцете ѝ, тесни черни панталони и старите ѝ ботуши с червените им връзки. Изглежда непривично притеснена.