Оливер Боуден: Орденът на асасините: Подземен свят

Джордж остави върху писалището кожената торбичка, която носеше.

— Ще ме информираш ли как вървят нещата в града? — попита.

Хенри му разказа как с помощта на шпионската му мрежа Джейкъб е организирал бандите в Ийст Енд и после е осъществил серия от операции срещу тамплиерите, отслабвайки значително позициите им; как двамата с Иви са открили вероятното скривалище на Плаща; как Иви и Джейкъб в момента са на дворцовия бал и търсят тайника, където е артефактът.

При споменаването на артефакта Джордж повдигна вежди.

Да, помисли си Хенри, още проклети дрънкулки. Още смърт в името на джунджурии.

— Открил си ентусиазиран сътрудник в лицето на Иви Фрай, нали?

— Търсехме райската частица по различни причини — уточни Хенри. — Тя искаше да види силата ѝ. Да стане свидетел на могъществото на Първата цивилизация. Аз вече го бях виждал. Исках да се уверя, че тази сила никога няма да попадне в ръцете на тамплиерите.

— Търсехме… — повтори Джордж.

— Моля?

— Използваш минало време. Защо?

— Защото вярвам на близнаците. Дори Иви да не успее да открие Плаща, Джейкъб със сигурност ще обезвреди Крофърд Старик. И в двата случая райската частица ще остане в безопасност.

— И това е всичко, така ли? — Джордж посочи писмото до Иви. — Няма друго?

Хенри го погледна.

— Да. Друго няма.

Джордж кимна мъдро.

— Добре тогава. Много добре. Защото както ти казваше Итън и както казваше майка ти, асасините се нуждаят от аналитични умове не по-малко, отколкото от воини.

Хенри сведе глава.

— Истинският асасин трябва да притежава и находчив ум, и воинска смелост.

— Не, не — поклати глава Джордж. — Не описваш човек, а машина. Нашата организация — всяка организация — се нуждае от съвест, Хенри. Понякога не го осъзнаваме навреме, но тя е жизненоважна. Каквото и да правиш, Хенри, искам да не го забравяш.

Хенри кимна.

— Е, след като разяснихме този въпрос, да преминем на следващия…

Джордж отвори кесията, извади книга с кожена подвързия и я плъзна към Хенри.

— Иви ми писа за нея. Смътно си спомняла, че я е виждала в библиотеката на баща си. Възможно е да съдържа информация за артефакта, който търсите.

Хенри смръщи вежди и Джордж сви рамене.

— Да, знаех за Плаща. Исках просто да чуя всичко от първоизточника. Така де… от още един първоизточник.

— Търсехме… — повтори Джордж.

— Моля?

— Използваш минало време. Защо?

— Защото вярвам на близнаците. Дори Иви да не успее да открие Плаща, Джейкъб със сигурност ще обезвреди Крофърд Старик. И в двата случая райската частица ще остане в безопасност.

— И това е всичко, така ли? — Джордж посочи писмото до Иви. — Няма друго?

Хенри го погледна.

— Да. Друго няма.

Джордж кимна мъдро.

— Добре тогава. Много добре. Защото както ти казваше Итън и както казваше майка ти, асасините се нуждаят от аналитични умове не по-малко, отколкото от воини.

Хенри сведе глава.

— Истинският асасин трябва да притежава и находчив ум, и воинска смелост.

— Не, не — поклати глава Джордж. — Не описваш човек, а машина. Нашата организация — всяка организация — се нуждае от съвест, Хенри. Понякога не го осъзнаваме навреме, но тя е жизненоважна. Каквото и да правиш, Хенри, искам да не го забравяш.

Хенри кимна.

— Е, след като разяснихме този въпрос, да преминем на следващия…

Джордж отвори кесията, извади книга с кожена подвързия и я плъзна към Хенри.

— Иви ми писа за нея. Смътно си спомняла, че я е виждала в библиотеката на баща си. Възможно е да съдържа информация за артефакта, който търсите.

Хенри смръщи вежди и Джордж сви рамене.

— Да, знаех за Плаща. Исках просто да чуя всичко от първоизточника. Така де… от още един първоизточник.

Заинтригуван, Хенри придърпа книгата, отвори я и веднага усети как го обзема познато въодушевление. Книгата съдържаше разкази на очевидци — подробности за битки и убийства, за съкровища, изгубвани и намирани през ранните години на английското Братство.

Дали Иви бе попаднала на сведения за Плаща? Нещо, което навремето не ѝ е проговорило, но сега е добило смисъл?

Джордж наблюдаваше Хенри с усмивка.

— Доста порових, докато намеря книгата — каза той. — Надявам се да е полезна. — Изправи се да си върви. — Оставям те да я прочетеш на спокойствие. Справи се чудесно, Хенри. Майка ти и баща ти ще се гордеят с теб. Итън би се гордял.

Хенри заключи след Джордж и се върна при книгата. Знаеха, че Плащът може би обещава вечен живот, а Иви предполагаше, че притежава целебна сила.