Оливер Боуден: Орденът на асасините: Подземен свят

— Тортата е изключително вкусна — каза тя на Иви. — Забавлявай се.

Обърна се и се отдалечи, сподиряна от забързан лакей. Зашеметена, Иви я проследи с поглед, осъзнала твърде късно, че е център на вниманието. Пред очите на всички и видима.

Понечи да се отдалечи бързо, но злото бе сторено и нечия ръка я улови за лакътя. Този път обаче не бе дружелюбната длан на Мери Ан Дизраели, отплавала при други събеседници. Не, беше попаднала в неумолимата хватка на Крофърд Старик.

— Ще танцувате ли с мен… госпожице Фрай? — попита той.

Гостите около тях ахнаха, възмутени от грубото нарушение на етикецията, но Крофърд Старик не им обърна никакво внимание. Поведе Иви към средата на терасата точно когато оркестърът засвири мазурка.

— Господин Старик, позабавлявахте се, но играта свърши — каза Иви с надеждата гласът ѝ да прозвучи по-уверено, отколкото се чувства.

Старик обаче не я чу. Притворил очи, той сякаш се носеше по вълните на музиката. Иви се възползва от възможността да огледа лицето му. Със задоволство забеляза умората и тревогата, изписани в тъмните кръгове и бръчките около очите му. Дейността на асасините наистина се бе отразила зле на тамплиерския Велик майстор. Всеки друг би решил да капитулира, но не и Крофърд Старик.

Иви се усъмни в здравомислието му. Обсебен от победата, Старик бе неспособен да признае поражението.

— Един, двама, трима — каза той и едва след миг тя осъзна, че сочи покривите над пълната с гости тераса. Да. Видя ги и тя. Мъже в униформи на кралски гвардейци, но очевидно тамплиерски стрелци — поне половин дузина. Насочиха оръжията си към терасата в очакване на сигнал.

Кръвопролитието щеше да започне всеки момент.

— Времето е чудно нещо, госпожице Фрай — каза Старик. — Лекува всички рани. Дори да сгрешим стъпките на танца, мазурката ще свърши и ще започнем наново. Проблемът е, че всички забравят. Допускат едни и същи грешки отново и отново.

Иви обходи с очи мъжете върху покривите, очаквайки всеки момент да проехти стрелба. Какво чакаше Старик?

Той ѝ каза.

— Танцът ще приключи скоро. Скоро хората ще забравят поколението на тази тераса и разрухата, която едва не причинихте на Лондон. Секне ли музиката, госпожице Фрай, времето ти изтича, а моето започва отново.

Това, значи, беше сигналът, който стрелците очакваха.

Оркестърът продължаваше да свири.

Замреше ли музиката…

Очите на Иви пак се насочиха нагоре към покривите. Обнадеждена, зърна позната фигура — Джейкъб, вече в асасински дрехи, се прокрадна до един от стрелците и му преряза гърлото.

Познаваше брат си. Знаеше, че може да разчита на едно — да свърши работата си.

И той го направи. Щом оркестърът спря да свири, покривите бяха разчистени и Старик внезапно излезе от унеса си. Гневно, после трескаво, очите му се насочиха към покривите, видяха, че пустеят, и сетне се втренчиха в усмихнатото лице на Иви.

— Имам чувството, че е време за смяна на партньорите…

— Сбогом тогава.

Беше бърз. Ръката му изтръгна ключа от врата ѝ, преди тя да успее да го спре. После се обърна и се отдалечи, оставяйки я смаяна и стиснала гърлото си с длан. Около нея се надигнаха възмутени викове:

— Видяхте ли го? Видяхте ли какво направи?

Иви тръгна бързо след Старик, но го изгуби в тълпата. Зад нея гостите негодуваха, но тя продължи към края на терасата, благодарна, че вижда Джейкъб, който беше използвал ненадейната суматоха, за да се появи.

Тя извади документите от деколтето си и ги пъхна в ръцете му.

— Ето — каза запъхтяна. — Отбелязано е мястото на тайника. Върви.

Той погледна чертежите, сбърчил чело.

— Просто така? Без план?

— Няма време за планове. Ще те настигна, щом се отърва от това… — посочи омразната рокля, взе от Джейкъб скритото си острие и вързопа с асасинските си дрехи и тръгна да потърси подходящо място за преображението си.

Джейкъб хукна. Тайникът се намираше близо до винарската изба и вероятно бе изграден по същото време. После явно го бяха изтрили от чертежите и беше изчезнал. Вратата му беше скрита сред резбованата ламперия на стената. Джейкъб обаче видя, че е отворена, несъмнено с ключа, който Крофърд Старик бе откраднал от Иви.

В далечната бална зала жените сигурно продължаваха да стискат перлите си след произшествието. Тази част от двореца обаче бе притихнала, пуста.

Всъщност не съвсем тиха. Докато прекосяваше тесния тунел към тайника, Джейкъб чу глух взрив. Старик беше разпечатал подземието.