Оливер Боуден: Орденът на асасините: Подземен свят

— Кош са откарали? — попита рязко.

— Мъжът, облечен като вас. Стражите го…

Проклятие. Хенри…

Тя се овладя.

— Къде са откраднатите чертежи?

Той поклати енергично глава.

— Не знам нищо.

Иви му повярва и го приспа със светкавичен удар с ръкавицата. Сега трябваше да вземе решение. Да продължи ли да търси чертежите? Или да спаси Хенри?

Всъщност нямаше дилема.

На улицата ѝ провървя. Натъкна се на един от невръстните информатори на Хенри.

— Хванаха го, госпожице — каза ѝ детето. — Отведоха господин Хенри. Не можахме да ги спрем. Откараха го с червена карета. Няма да стигнат далеч обаче. Едното колело ще падне всеки момент. Вижте как криволичи дирята!

Иви му благодари. Благодари и на щастливата си звезда, че асасините разчитат на подкрепата на хората. Нека тамплиерите опитат да проследят карета в Лондон без очите и ушите на местните!

И така, тя проследи каретата, прекосявайки бързо оживените улици — още едно незабележимо лице в тълпата. Стигна до Ковънт Гардън, където откри изоставения впряг.

Втурна се през площада с надеждата да зърне Хенри или похитителите му, но от тях нямаше и помен. Амбулантен търговец я погледна с възхищение и тя тръгна към него — време беше да пусне в ход чара си.

— Видя ли някой да излиза от каретата? — посочи с най-сладката усмивка, която успя да си лепне.

— Да, издърпаха някого. Май беше мъртвопиян. Отнесоха го в църковния двор. Да изтрезнее на спокойствие сигурно.

Търговецът на масла до него додаде, смъквайки любезно шапка:

— Да. Колелото падна и тогава го смъкнаха. Казаха, че си ударил главата. Не знам защо го отведоха в църквата, но отидоха натам.

И двамата ѝ сочеха познатия портал с колони на църквата „Свети Павел“, възправена внушително в отсрещния край на площада. Всеки друг ден Иви би се впечатлила от достолепното ѝ присъствие сред другите високи сгради. Не и днес. Днес тя виждаше гробница. Заплаха.

Благодари на обожателите си, прекоси площада и влезе в задния двор на църквата. Тръгна в сенките — първо бързо, после по-предпазливо, доловила гласове наблизо.

Прокрадна се в дъното на двора, където бурените се ширеха необезпокоявани, и там се натъкна на импровизиран тамплиерски лагер. По средата седеше Хенри, завързан за стол. Около него стояха стражи. За миг тя си помисли ужасена, че са го убили. Главата му бе отпусната безжизнено върху гърдите. От друга страна, нищо в думите на похитителите му не подсказваше, че е мъртъв.

— Защо го доведохте тук? — попита единият.

— Асасин е — отвърна друг. — Не искахме да се измъкне, преди да го разпитате.

Първият страж явно беше на тръни.

— Преди църквата беше по-сигурно място. Казах ви да не идвате тук.

— Стореното — сторено. Хайде! Събуди го.

Докато вторият страж раздрусваше Хенри, за да го свести, Иви изскочи от сенките с извадено острие. Обезвреди светкавично противниците си. Не искаше да удължава схватката. Не я интересуваше нито достойнството на врага, нито собствената ѝ гордост. Просто приключи — бързо и безмилостно.

Колко различна беше сега от неопитния асасин, впуснал се в първата си мисия!

Щом тамплиерите паднаха покосени, тя се втурна към Хенри.

— Раниха ли те? — попита, докато го развързваше.

Той поклати глава.

— Добре съм. Слушай! Изпратиха човек да премести чертежите. Намери ли ги?

Сега беше неин ред да поклати глава.

— Залавянето ми провали плановете ти. Съжалявам — каза той, докато се отдалечаваха тичешком от църквата.

Върнаха се посърнали в базата.

Крофърд Старик се подготвяше за празненство. Много важно празненство, за което имаше големи планове.

Прислужникът се суетеше около него. Изпъваше сакото и жакета му, изтупваше прашинки от раменете му, нагласяше вратовръзката му.

Старик се възхищаваше на отражението си в огледалото и се опияняваше от гласа си:

— От реда произтече хаос. Морето се надигна да наводни пивниците и да угаси уличните лампи. Градът ни загива. Тюпъни се провали, Люси се провали… Бруднъл, Елиътсън, Пърл… Десетки изчезнаха в нощта. Сега всичко зависи от мен. Асасините пуснаха природния гняв в домовете ни. Хората станаха зверове, преследващи ни с оголени зъби. Цивилизацията ни обаче трябва да оцелее. — Прислужникът изпълни задачата си. Крофърд Старик тръгна към вратата, подмятайки в заключение. — Ще започна начисто, за да предотвратя завръщането в Тъмните векове. Лондон ще се прероди.