Оливер Боуден - Подземен свят

Иви реши да почака още малко. Под нея изпълняваха Церемонията на ключовете, но тя се загледа в друга посока — към двама стражи, влачещи полицай. Мъжът протестираше, но сякаш никой не чуваше ругатните му.

Е, не точно никой. Трети кралски гвардеец наблюдаваше с безпокойство как теглят полицая към казармите „Ватерло“ в западния край на комплекса.

Изражението му ѝ подсказва, че е нейният човек.

Решила, че моментът за действие е настъпил, тя се изправи, спусна се от наблюдателницата си и скочи в двора, недалеч от мястото, където той стоеше, явно разколебан какво да предприеме. Снишена в сенките, привлече вниманието му с тихо изсвирване, обясни му, че е приятелка на Хенри, и видя как по лицето му тутакси се изписва облекчение и доверие.

— Слава богу, че дойде — въздъхна той и ѝ обрисува накратко положението — как тамплиерите са пуснали пипала в йерархията на кралската стража; мнозина гвардейци, разбира се, не били тамплиерски шпиони, а предани войници на кралицата, но слуховете и подозренията не им давали мира и равновесието на силите било нарушено.

— Онази жена… Торн… отиде в параклиса на свети Йоан — посочи с палец към кулата, където се виждаше сводът на църквата.

— Ще ти помогна да влезеш.

Иви кимна.

— Трябва обаче да се престорим, че съм те арестувал — продължи той.

Улови ѝ ръцете, подкара я към казармите и я въведе в главното преддверие.

Тя веднага забеляза колко много тамплиери са внедрени в кралската стража. Обсипаха я с подигравки, докато прекосяваха казармите.

— Мед ми капе на душата да видя окован асасин!

— Тамплиерите владеят Лондон! Не го забравяй!

Съюзникът ѝ я въведе в коридора към килиите и затвори вратата към външните казарми, заглушавайки гласовете им.

Двама стражи стояха на пост пред портал в далечния край. Те също заподхвърляха пиперливи забележки, но Иви Фрай ги накара да си глътнат думите. Престори се, че се отскубва от ръцете на съюзника си, измъкна острието си и го заби през туниката на първия гвардеец. Вторият така и не успя да се опомни. Приклекнала, Иви замахна нагоре, прониза го в бедрото и когато той се преви одве от болка, заби острието между ключицата и врата му. Той изгъргори и се строполи на каменния под. Мъртъв.

Съюзникът ѝ вдигна палци, прошепна, че ще организира подкрепление, и се отдалечи бързо. След секунди Иви чу отвън да долита шум от битка.

Кратката схватка протичаше в съпровода на настойчиви приглушени викове от вътрешността на килията до нея. Доловил суматоха в коридора, полицаят се опитваше да привлече вниманието към себе си.

— Ехо! Има ли някой там? — повтаряше иззад дебелата дървена врата.

Иви приближи устни до нея.

— Да, приятел.

— Добре! Ще ме освободиш ли, приятелю?

Иви умееше да разбива ключалки. Баща ѝ се бе погрижил да я обучи и не след дълго тя застана пред признателния полицай с почервеняло лице.

— Благодаря — заекна той. — Станах жертва на предателство. Оскверняват параклиса! Госпожица Торн ми каза да съм благодарен, че не ме убиват веднага. Каква дързост!

— Търси предмет с огромна сила — обясни му Иви. — Не бива да ѝ позволяваме да го открадне.

Лицето на полицая посърна.

— Кралските накити ли смята да отмъкне?

Иви поклати глава.

— Нещо по-важно.

Приятелят на Хенри се бе погрижил да обезвреди враговете в казармата. Западното крило беше тяхно. Отвън полицаят се обърна към хората си:

— Е, джентълмени, изправени сме срещу неочакван враг — предатели в редиците ни.

После очерта план за действие и им демонстрира при какъв сигнал ще ударят подставените лица на тамплиерите.

Мъжете се разпръснаха и после, когато Иви им даде знак, атакуваха. Тамплиерите оказаха съпротива, но тя бързо разбра, че битката ще е кратка и лесно спечелена. Дори не се наложи да изважда скритото си острие по пътя към входа на Бялата кула.

Влезе вътре, изкачи пъргаво стълбите и почука на вратата, молейки се хората вътре да не са чули шумотевицата от метежа долу.

Напрегна се, готова да се разправи с клетника, който ще ѝ отвори. Никой обаче не се появи. Тя натисна тежката брава и я завъртя с лекота. Вмъкна се вътре.

Да му се не види…

Веднага усети острие на пика да опира във врата ѝ и разбра, че е попаднала в капан. В същия момент остър като бръснач ръб на сабя притисна китката ѝ, възпирайки всякакво движение. Иви почувства как топла капка кръв се стича под яката на жакета ѝ, но болката беше нищо в сравнение с огорчението, че се е оставила толкова лесно да я заловят.