Оливер Боуден - Подземен свят

Това, значи, беше скривалището на Кенуей.

— Не особено дискретно, а? — констатира Хенри.

Иви подбели очи.

— Явно Кенуей си е падал по спектаклите.

Слязоха долу и затаили дъх, обходиха с очи вещите, свидетелстващи за бурния живот на собственика си.

— Невероятно! Това сигурно е „Гарванът“ — предположи Хенри, сочейки модел на легендарния пиратски бриг на Едуард Кенуей. — Не е за вярване, че е останал скрит цял век!

Иви обаче пристъпи към висока маса в средата на подземното скривалище, където лежаха документ и гравиран диск. Огледа документа.

— Историята на лондонските асасини… Убежища, тайници, загадъчен ключ… — Развълнувана, добави: — Това е!

Хенри застана до нея и двамата отново се насладиха на внезапната близост, преди гласът на Люси Торн да помрачи мига.

— Казвате, че сте чули музика? — попита невидими стражи в музикалната стая. После забеляза: — Тук нямаше врата преди.

Иви и Хенри се спогледаха. Опа… Хенри видя резе и го дръпна, предизвиквайки смаяно ахване горе.

— Помогнете ми да я блокирам! — извика Люси Торн, досетила се, че новооткритата врата е критично важна за напредъка на проучването им.

Под нея Иви и Хенри се чудеха какво да предприемат.

Изход. Трябваше да намерят изход. Заедно опипаха стената с длани, докато с тържествуващ възглас Хенри го откри — панел в стената, откъдето надолу се виеха каменни стълби и изчезваха в непрогледна тъмнина. Спуснаха се по тях и продължиха по проход под голямата къща, благодарни, че са се измъкнали от лапите на Люси Торн, но и разочаровани.

— Цяла съкровищница с асасинска история, която за пореден път сме принудени да изоставим — промърмори Иви.

— Ще открием нова с още по-безценни находки или ще се върнем в тази по-късно — успокои я Хенри.

Тя изсумтя.

— Ние? Не предпочиташе ли да страниш от работата на терен?

— Имах… имах предвид по-скоро теб и брат ти. Аз ще помагам при планирането. От убежището във влака.

— Джейкъб вилнее из града — каза тя. — Има свободен пост, ако решиш да разшириш хоризонта си.

— Ще помисля.

— Непременно — усмихна се шеговито тя. — Хайде! Да излезем на чист въздух!

— Е? Дотук ли водят ориентирите, които си открила в къщата на Кенуей?

Джейкъб махна някак обезсърчено с ръка към високата колона, възправила се пред тях. Намираха се на възвишение с изглед към нея и въпреки това изглеждаха нищожни в подножието ѝ. Монументът в памет на Големия пожар, построен близо до мястото на Падинг Лейн, където на втори септември 1666 година започнал опустошителният пожар в Лондон — епохално събитие, увековечено с величествен паметник.

Няколко секунди близнаците просто се взираха в него. Очите им се плъзнаха по постамента в основата и обходиха колоната чак до върха, където беше монтирана клетка, за да попречи на самоубийците да скачат. Сградите около най-високата кула в света изглеждаха като джуджета, а в ясен ден тя се виждаше от другия край на града. Отблизо гледката спираше дъха.

На Иви ѝ се прииска Хенри да е тук. Упрекна се за предателската мисъл. Все пак Джейкъб ѝ беше брат близнак, с когото споделяха почти свръхестествена връзка. Какво би спасила от лумнал пожар? Първо, острието си; второ, брат си. А в добър ден, ако Джейкъб се е държал особено мило, е… би могла да го постави на първо място.

Днес обаче не беше такъв ден. Джейкъб не се държеше мило. Използваше всяка възможност да ѝ се подиграва — особено за привързаността ѝ към Хенри.

Него, разбира се, го нямаше да се защити. Преглеждаше документите в магазина и Джейкъб се възползваше от отсъствието му.

— О, да, господин Грийн — подхвана той, имитирайки сестра си. — Каква прекрасна идея! Ела да видиш тази книга, Хенри, и застани близо до мен, моля те…

Тя се разгневи.

— Не говоря така. И престани да… — После се овладя. — Е, вероятно нямаш по-интересно занимание. Аз обаче защитавам асасините.

— Нима? Какво казваше татко?

— Не позволявай на личните чувства да провалят мисията? — подбели очи Иви.

— Именно — кимна назидателно брат ѝ. — Но мен ме отпиши. Ще те информирам, ако открия нови ветрове, които да гониш.

За да покаже презрението си, той смъкна качулката, извади цилиндъра изпод дрехите си, разтегна го и го нахлупи на тавата си.

И си тръгна.

Тя го изпрати с поглед, доволна да му види гърба почти толкова, колкото я натъжаваше разривът помежду им. После се запъти към монумента. В основата му забеляза малка вдлъбнатина с позната форма. Дискът от имението на Кенуей пасна идеално в отвора, разбира се. В отговор камъкът се разпука, колкото да я пропусне. Тя се шмугна през пролуката и се заизкачва по спирално стълбище в колоната. Не бяха обичайните стълби за туристите, самоубийците и Джеймс Босуел, който получил панически пристъп по средата на пътя, но се съвзел, стигнал до върха и заявил, че гледката е отвратителна. Не, тези стълби бяха специално за притежателя на диска.