Оливер Боуден - Подземен свят

„Без малко“ бе съществената дума.

Иви отскочи ловко настрани, острието ѝ се стрелна надолу и изби камата от ръката на Люси Торн. После дясното рамо на Иви нанесе върху челюстта на Люси силен и съвсем не женствен, ала много ивифрайски удар. Зъбите на обезоръжената тамплиерка изтракаха и очите ѝ се завъртяха в орбитите. Иви прибра острието си в ножницата, решила, че е спечелила битката. Но навярно у нея имаше малко в повече от баща ѝ и брат ѝ. Вероятно беше твърде самоуверена. Защото крошето се оказа прекалено силно и вместо да събори Люси Торн, я запрати назад към прозореца с цветно стъкло.

Иви разбра какво ще последва и осъзна грешката си. Твърде късно. Скочи напред и в бързината се препъна. Протегнатите ѝ пръсти не успяха да се вкопчат в Люси Торн и за частица от секундата двете жени простряха ръце една към друг, опитвайки се да предотвратят неизбежното.

Невъзможно. Стъклото се счупи с трясък и Люси Торн се устреми към сигурната смърт. В последния момент обаче отчаяната ѝ длан докопа ключа около врата на Иви. Медальонът ѝ послужи като спасително въже, а Иви внезапно се озова в клопка. Верижката се заби в плътта ѝ и тя изкрещя от болка.

— С мен ли идваш? — просъска Люси Торн и Иви отново се възхити по принуда от нея. Не ѝ липсваше кураж.

Но…

— Имам други планове — каза Иви, извади острието и сряза верижката.

С писък тамплиерката падна, стиснала ключа, а Иви се строполи назад в стаята. Изправи се, кашляйки, и се заклатушка към прозореца. Надвеси се и погледна към каменния двор долу.

Люси Торн я нямаше.

— Проклятие — изруга Иви.

Иви тънеше в мрачни мисли. Вярно, радваше се, че Джейкъб напредва. Беше отстранил банкера Тюпъни, отваряйки пробойна във финансовата мрежа на тамплиерите. Също толкова успешно протичаха и по-дребните му набези.

Тя обаче не можеше да се похвали с подобни постижения.

От една страна, имаше възможност да прекарва повече време с Хенри и дори язвителните забележки на Джейкъб не успяваха да помрачат задоволството ѝ. От ден на ден връзката ѝ с Хенри ставаше все по-крепка.

От друга страна обаче, проучването им не даваше резултати. Четяха и препрочитаха стари книги и документите, открити от Иви, но сякаш не научаваха нищо.

Тя размишляваше над думите на Люси Торн. Как Плащът дарява вечен живот. Вече знаеха, че „лекува и най-жестоките рани“, но вечен живот?

А сега ключът на Иви беше у Люси Торн.

— Какъв е смисълът да имаш ключ, ако не знаеш каква врата отваря? — попита тя един късен следобед, когато с Хенри пропиляваха поредните часове в компанията на свещи и объркващи писания.

— Госпожица Торн, предполагам, е изправена пред същото затруднение — отбеляза сухо Хенри, без дори да вдига глава от дневника, в който се бе задълбочил.

Уместна констатация. Иви кимна с натежало сърце и отново се съсредоточи в четивото си. И в същия момент го видя.

— Хенри! — възкликна тя и докосна дланта му; усетила познатия трепет, отдръпна бързо ръка и смутено прочисти гърло. — Гледай!

Под показалеца ѝ Хенри видя изображение на ключа. Аха! Развълнуван, умът му веднага свърза точките и той посегна към друга книга.

— Напомня сбирката на кралицата — каза, разлиствайки страниците; откри каквото търсеше и я погледна със светнали очи. — Съхраняват я в Лондонската кула.

Часове по-късно, когато градът потъна под саван от мрак и мъгла, Иви Фрай се бе притаила в ниша в стената с изглед към вътрешния двор на Кулата. Вляво виждаше потъмнелите прозорци на Лантърн Тауър, пострадала в пожара през 1774 и недочакала ремонт. Ето защо и досега това крило на Кулата пустееше, неосветено и неохранявано.

Иви насочи поглед към централния комплекс, където се издигаше Бялата кула — постови, бдящ над по-ниските сгради наоколо. Различи познатите фигури на кралските стражи, които пазеха Кулата денем и нощем. Сред тях имаше съюзник на Хенри. Следващата ѝ задача беше да го открие.

Размърда мускули. Дебнеше от четири часа — достатъчно, за да разучи движението на стражите. Очевидно бяха две различни групи. Несъмнено се мътеше нещо. И Иви предположи какво.

После вниманието ѝ привлече появата на Люси Торн.

Иви се спотаи още по-надълбоко в сенките, докато съперницата ѝ слизаше от каретата и прекосяваше двора към стъпалата пред Бялата кула. Очите на тамплиерката обходиха стените наоколо, но подминаха укритието на Иви. После Люси Торн изкачи стъпалата и влезе в кулата.