Оливер Боуден - Подземен свят

— Изглежда пипнахме асасин. Този път наистина — озъби ѝ се един от тримата мъже. — Няма как да се измъкнеш. Ще те заведем при госпожица Торн. Да видим какво ще реши да те прави.

Ще ме убие , помисли си Иви. Но както казват, зад облака се крие слънце, и тя съзря своя светъл лъч. Люси Торн се намираше в параклиса. Търсеше Плаща. Е , рече си Иви. Заведете ме при нея! Тъкмо ще съм по-близо до артефакта.

Не направи опит за бягство. Отпусна се, позволявайки на пиката и сабята да останат там, където са. Не смяташе да привлича внимание към скритото си острие.

Тамплиерите направиха точно това, което искаше. Заведоха я в параклиса.

Почукаха, влязоха и Люси Торн се обърна към тях, очевидно изненадана от появата им и смръщила недоволно вежди. Явно не бе намерила Плаща. С почервеняло лице изгледа Иви между двамата стражи, застанали пред прага на тъмната зала.

— Добре дошла, госпожице Фрай — просъска. — Ще ми кажеш ли къде е Плащът?

Иви не продума. Нямаше какво да каже.

— Твоя воля — отсече Люси Торн. — Ще го намеря и без помощта ти. И после ще те удуша с него.

Обиколи помещението, като почукваше по дървената ламперия и опираше ухо до стената да чуе издайническо кухо ехо от тайник зад нея.

Междувременно Иви се готвеше за битка, преценявайки противника. Враговете ѝ бяха четирима, но Люси Торн вече се бе сражавала веднъж с нея и бе претърпяла поражение. Зависеше от стражите, които пък бяха свалили гарда. Мислеха, че са свършили работата си, след като са довели Иви при Люси Торн.

Иви отпусна едва забележимо ръка, отдръпвайки я от непосредствената заплаха на сабята, и ненадейно коленичи, извади острието си и го заби в слабините на мъжа, застанал най-близо до нея.

Грозен удар, но предизвика много шум и плисна много кръв, • а както често ѝ бяха повтаряли, при атака шумът и кръвта са предимство, равносилно на изненадата.

Стражът падна, крещейки; другарите му се развикаха. Пиката вече не я държеше на мушка и подпряна с длан на пода, тя се завъртя към втория мъж. Получи се като юмрук в корема, само че с острие и ръкавица и той залитна назад, стиснал раната, която щеше да го обезкърви за секунди.

По отношение на третия противник обаче не ѝ провървя толкова. Той не успя да насочи върха на пиката към нея, но я удари по слепоочието с дръжката ѝ. Иви се олюля, разбрала какво значи липсата на болка — отложена агония — и замахна диво с острието.

То се заплете в дрехите му, отвори рана, но недостатъчна да го довърши. Той отскочи настрани, по-пъргав, отколкото изглеждаше, и се опита да я удари пак с дръжката на пиката, целейки се отново в слепоочието ѝ.

Този път пропусна. За разлика от нея. Острието ѝ се заби в сърцето му и той падна — мъртъв, преди да се просне на пода. Двамата му другари се гърчеха и пищяха в предсмъртна агония. Иви обаче се стрелна към Люси Торн и светкавично отблъсна камата ѝ. Наслади се на изумлението и страха в очите на съперницата си, разбрала с мрачно задоволство, че битката е спечелена. Острието ѝ намери целта и най-сетне настъпи сетният час на Люси Торн.

— Търсеше целебен артефакт, за да затвърдиш могъществото си — каза ѝ Иви.

— Не моето, нашето. Толкова сте недалновидни! Не бихте използвали древните сили дори за доброто на човечеството. Надявам се никога да не намериш Плаща. Нямаш представа на какво е способен.

— Кажи ми! — настоя Иви, обзета от любопитство.

В последния момент Люси Торн сякаш размисли и реши да отнесе тайната си в гроба.

— Не — усмихна се тя и склопи очи.

Иви извади кърпичката си, натопи я в кръвта на Люси Торн, сгъна я и я пъхна отново под жакета си. Взе ключа и се огледа равнодушно. Стражите лежаха в локви от собствената си кръв; застиналото лице на Люси Торн изглеждаше почти умиротворено. Иви излезе от параклиса и по коридорите на кулата, осветени от мъждукащи лампи, стигна до главния портал. Застана на най-горното стъпало и обходи с очи двора, където полицаят и съюзникът на Хенри Грийн от кралската стража приветстваха хората си, вече извоювали победа.

Плащът не е тук, помисли си Иви. Но Короната отново владееше Лондонската кула и това поне беше добре свършена работа.

Докато вървеше към базата, мислите ѝ се върнаха към последните думи на Люси Торн. Вярно, наистина си представяше артефакта като целебно средство. Наивна представа вероятно, ако се съди по интереса на тамплиерите. Е, вече бе разбрала, че Плащът дарява вечен живот. Възможно ли беше обаче Люси Торн да е знаела и друга тайна? Размишлявайки, Иви си спомни нещо, което бе прочела отдавна. И не след дълго взе перо и лист и изпрати писмо на Джордж Уестхаус.