Тери Пратчет - В черно като полунощ

Вещиците се грижеха ръцете им винаги да са безупречно чисти. Останалите части трябваше да почакат, докато се отвори дупка в натоварения график. Или докато се изсипе гръмотевична буря. — Б.пр.

Звукоподражание. — Б.пр.

В Кредище по принцип не вирееха светии, но тъй като бе разположено между градовете и планините, не можеше да се оплаче, че му липсва — поне при хубаво време — стабилен поток преминаващи свещенослужители от най-различни сортове, които за поносимо ядене или постеля за през нощта разпространяваха по някое и друго свято слово и като цяло предоставяха на хорските души прилично изчистване. И тъй като свещениците очевидно се числят към порядъчните люде, хората не се вълнуваха излишно на кой бог служат, стига той — или понякога тя, а в някои случаи то — да поддържа въртенето на Слънцето и Луната в приличен порядък и да не иска нещо абсурдно или ново. Също така беше от полза, ако проповедникът разбира донякъде от овце. — Б.пр.

Макар и не от собствен опит. — Б.пр.

Когато Тифани я подари на старата вещица, Ейти беше тъжно бяло котенце. Сега беше кралица, доста по-достолепна от дукесата. Сигурно бе разпознала Тифани, защото снизходително благоволи да мигне срещу нея, след което отвърна глава, сякаш отегчена. В дома на Баба напоследък изобщо не припарваха мишки. Ейти просто стоеше втренчена в тях, докато те не осъзнаеха цялата нищожност на своето съществуване и не се запилееха надалеч съвсем съкрушени. — Б.пр.

Фраза на втората вещица от „Макбет“ в превод на Валери Петров. — Б.пр.

Господин и госпожа Боксьор бяха малко по-образовани, отколкото бе полезно за тях, и бяха решили, че „тривиален“ е подходящо име за третото им дете. — Б.пр.

Татко ми каза, че на това му се викало „пиянски нос“, но сигурно е сбъркал, защото, доколкото знам, това е вид старческо акне (наречено ринофима, но май прекалявам с информацията). — Б.пр.