Тери Пратчет - В черно като полунощ

Тоест от гледна точка на Тифани, което означаваше няколко години по-малка от Тифани. — Б.пр.

Вж. Речника в края на книгата. — Б.ред.

Тя запази за себе си всякакви разсъждения относно факта, че онова, което най-много ги бива да издирват, представлява чужда собственост. Въпреки всичко си е истина, че фигълите са способни да преследват като хрътки, както и да пият като риби. — Б.пр.

Тифани беше спечелила признанието на другите вещици с умението си да накара фигълите да вършат работа. За жалост фигълите и иначе не бягаха от работа, стига да е шумна, буйна и лудешка. И по възможност да включва писъци. — Б.пр.

Бележка от автора: Не всички котли са метални. Ако знаете какво правите, може да сварите вода и в кожен котел, или т.нар. мях. Дори може да си направите чай в хартиена торбичка, ако внимавате и знаете как. Но моля ви, не го правете или пък ако ще го правите, не казвайте на никого, че сте го научили от мен. — Б.пр.

Джийни, съвременна келда, насърчаваше грамотността сред своите синове и братя. Следвайки примера на Сите О’Бери, те бяха открили, че цялата тая работа наистина си струва, понеже вече можеха да прочетат етикетите на бутилките, преди да ги изпият. Не че имаше особено голяма разлика, понеже те тъй или иначе ги изпиваха, освен ако на етикета нямаше череп с кръстосани кости, а дори и в този случай трябваше да е много плашещ череп с кръстосани кости. — Б.пр.

Повечето хора, които готвят в казан, го използват за нещо като тенджера с двойно дъно, като редят по края му съдинки с вода — те поемат температурата на големия казан, в който може да задушите свински бут, а евентуално и кнедли в торбичка. По този начин доста икономично може да се сготви добро количество храна наведнъж, включително и пудинг. Това, разбира се, значи, че трябва да се храните предимно със задушена храна — все пак изяжте я, полезно е за вас. — Б.пр.

Нак Мак Фигъл всъщност вярват, че този свят е толкова прекрасен, че за да са в него, сигурно са били много добрички в някой друг живот и са дошли, тъй да се каже, направо в рая. Разбира се, дори тук се случва някой Фигъл да умре, но на тях им се нрави да го приемат като подготовка за прераждане. Много теолози считат това за глупава идея, но със сигурност е по-приятна от доста други вярвания. — Б.пр.

Вещицата прави плетеница от всичко, каквото се случи да има по джобовете си. Държи ли обаче на имиджа, трябва да внимава какво ще попадне „случайно“ в джобовете ѝ. То няма никакво значение за самото приложение на плетеницата, но в случай че наоколо има други хора, то една мистериозна ядка или любопитно парченце дърво, малко връвчица и сребърна игла говорят за „вещица“ доста по-ласкаво, отколкото, да речем, скъсана връзка за обувки, късче от хартиена торба, половин шепа разни и неописуеми фъндъци и носна кърпичка, използвана толкова пъти, че за твой ужас ти трябват и двете ръце да я сгънеш. Тифани по принцип си пазеше един джоб специално за съставки за плетеници, но ако госпожица Смит беше направила своята по същия начин, джобовете ѝ трябва да бяха по-големи от гардероб — плетеницата почти опираше в тавана. — Б.пр.

Конският череп винаги изглежда страховито, дори ако някой му е сложил червило. — Б.пр.

За конните статуи има доста фолклор, особено за онези с ездачи на тях. Известно е, че има норми за броя и разположението на конските копита: ако едно от копитата е във въздуха, ездачът е бил ранен в битка; две копита във въздуха означават, че ездачът е бил убит в битка; три копита във въздуха значат, че ездачът се е загубил по пътя за битката, а четири копита във въздуха означават, че скулпторът е бил много, много умен. Пет копита във въздуха значат, че вероятно има поне още един кон зад онзи, който гледате, а ездач на земята с кон върху него, вдигнал и четирите си копита във въздуха, означава, че ездачът е или много калпав, или има страшно злонравен кон. — Б.пр.

Вж. Речника в края на книгата. — Б.ред.

Визира се процедурата „Habeas corpus“, приложима в случаите на задържане без залегнало в заповед за арест правно основание. — Б.пр.

Всъщност ризниците от метални брънки винаги са на дупки, но не и по десетина сантиметра. — Б.пр.

При обсадата на р. Йордан галаадците питали всеки, който искал да премине, дали е ефремец. Ако кажел, че не е, го карали да каже „шиболет“. Онези, които били ефремци, казвали „сиболет“ според ефремското наречие и така се издавали. — Б.пр.