Тери Пратчет - В черно като полунощ

Трябва да съм бил на шест-седем години, но си го спомням, защото господин Алън почина скоро след това. После, когато бях доста по-голям, в една антикварна книжарница попаднах на книга от Джордж Евънс и Дейвид Томсън, наречена „Скачащият заек“, и научих неща, които не бих посмял да си измисля.

Господин Евънс, починал през 1988 г., в течение на дългогодишния си живот е разговарял с хора, които работят по полята — не от кабината на трактор, а с коне — и са виждали дивата природа около себе си. Подозирам, че може и да са поукрасили малко нещата, които са му разказвали, но всичко изглежда по-добре с малко украса, пък и аз също не се поколебах да украся легендата за заека заради вас. Ако не е самата истина, то е истината такава, каквато би трябвало да бъде.

Посвещавам тази книга на господин Евънс — чудесен човек, помогнал на мнозина от нас да научат повече за дълбините на историята, над които се носим. Важно е да знаем откъде идваме, защото ако не знаем откъде идваме, няма да знаем къде сме, а ако не знаем къде сме, не знаем накъде отиваме. Пък ако не знаем накъде отиваме, сигурно вървим в грешна посока.

Тери Пратчет

Уилтшър, 27 май 2010 г.

Това се прави с вързани очи. — Б.пр.

Бидейки вещица, Тифани ги познаваше много добре. — Б.пр.

След време Тифани осъзна, че едва ли има вещица, която да не е видяла Великана, особено ако лети от планините към големия град. Нямаше как да не го забележат. Той един вид изпъкваше. Що се отнася до Леля Ог обаче, тя сигурно се обръщаше да го изгледа пак. — Б.пр.

Очевидно, разсъждаваше Тифани, щом някоя двойка ще прескача огъня, все някой трябва да се погрижи за защитно облекло. И кофа с вода, просто за всеки случай. Вещиците може да са всякакви, но преди всичко са практични. — Б.пр.

Романтичните въжделения на Петулия вероятно се подклаждаха от мистериозния начин, по който прасетата на младежа вечно се разболяваха и се налагаше да ги лекува от дизентерия, запъхтяване, схванат врат, болни венци, въртоочие, костиоза, бодежи, крантизъм, врътливост и отмала. Това беше ужасно нещастие, понеже повечето от тези болести изобщо не се срещат по прасетата, а една от тях поразява само сладководни риби. Хората в околията обаче бяха впечатлени от усилията, които Петулия полагаше, за да облекчи прасешките мъки. Метлата ѝ пристигаше и отлиташе по всяко време на деня и нощта. Да си вещица все пак означава всеотдайност. — Б.пр.

Първозрението означава да видиш действителността, а второмислието — да се замислиш над мислите си. В случая с Тифани понякога имаше и третомислие, че даже и четвъртомислие, макар че те са доста трудно управляеми и понякога я караха да си чука главата. — Б.пр.

Забравките са симпатични червено-бели цветенца, които девойките обикновено дават на съответните младежи като знак да не им се мяркат пред очите никога повече или поне докато не се научат да се мият както трябва и започнат работа. — Б.пр.

Ако все още не знаете кои са Нак Мак Фигъл: 1) благодарете се на безметежния си живот; и 2) имайте готовност да биете отбой, ако чуете някой на ръст до глезена ви да кряска „Кривунци!“. Строго погледнато, Нак Мак Фигъл са приказни създания, но вероятно не е добра идея да им го казвате, ако се стремите към бъдеще, в което не сте преждевременно беззъби. — Б.пр.

Независимо от какъв пол са зайците, за истинския провинциалист всички зайци са мъжки. — Б.пр.

Старите фабриканти на платове използваха урина като фиксатор за боята на вълнените дрехи, за да не пускат цветовете. В резултат от тази технология дрехите понамирисваха с години. Дори госпожица Загадини не можа да измисли по-добро обяснение и запази спокойствие, макар че тя по-скоро би използвала термина „излишни телесни течности“. — Б.пр.

Пръстта и солта бяха древен обичай за прокуждане на призраци. Тифани досега не беше виждала призрак, значи може би вършеха работа. Е, със сигурност вършеха работа, що се отнася до живите хора, които се чувстваха по-спокойни, като знаеха, че има пръст и сол да ги пазят. Разбереш ли това, разбираш доста за магията. — Б.пр.

Жабокът нямаше друго име, освен Жабок, и преди няколко години се беше присъединил към Фигълския клан, откривайки, че животът в могилата е къде-къде по за предпочитане от досегашния му живот като адвокат или по-конкретно като адвокат, който се е правил на много умен пред фея-кръстница. Келдата неведнъж му беше предлагала да му върне предишния вид, но той винаги отказваше. Беше признат сред фигълите като мозъка на бандата, понеже знаеше думи, които бяха по-дълги от самия него. — Б.пр.