Тери Пратчет - В черно като полунощ

— Всичко това преди малко си беше разпореждане с живота на хората — обади се Престън зад гърба ѝ, а когато тя се извъртя, той се отдръпна със смях и додаде: — Което обаче го урежда. Ти си вещицата , Тифани. Ти си вещицата !

И хората вдигнаха тост, след което имаше още ядене и пиене, и танци, и смях, и сприятеляване, и умора, а към полунощ Тифани Сболки литна на метлата си високо над варовитите хълмове, вперила очи ту нагоре към вселената, ту надолу към парченцето от нея, което ѝ принадлежеше. Тя беше вещицата и се носеше високо над всичко, но — трябва да се отбележи — надлежно привързана с кожения ремък.

Метлата плавно се издигаше и спускаше с порива на топлия вятър и когато умората и тъмнината я погълнаха, тя разпери ръце в мрака и само за миг, в който светът се завъртя, Тифани Сболки се обви в полунощната тъма.

Остана да се рее във висините чак докато слънцето не обагри хоризонта с лъчите си. Събуди се под звука на птичи песни. Навсякъде из Кредище, както всяка сутрин, чучулигите литваха към небето в симфония от мелодични трели. Наистина пееха звънко. Стрелкаха се покрай метлата, без да ѝ обръщат никакво внимание, а Тифани ги слушаше омаяна, докато и последната птичка не се изгуби в лъчистото небе.

Тя се приземи, приготви закуска за една прикована на легло старица, нахрани котката ѝ и тръгна да нагледа счупения крак на Тривиален Боксьор 34 34 Господин и госпожа Боксьор бяха малко по-образовани, отколкото бе полезно за тях, и бяха решили, че „тривиален“ е подходящо име за третото им дете. — Б.пр. . Пътьом я спряха съседите на старата госпожица Въртушка, която съвсем внезапно от снощи не можела да направи нито крачка, но Тифани с облекчение диагностицира, че просто е напъхала и двата си крака в единия крачол на кюлотите.

После отиде в замъка да види какво още има за вършене.

Все пак тя беше вещицата.

Отново течеше съборката, с все същата протяжна латерна, сергията за жаби, всевъзможните врачки, шеги, джебчии (които обаче не припарваха до вещерски джоб), но тази година по всеобщо съгласие без търкалянето на кашкавалени пити. Тифани вървеше през цялата суматоха, кимайки на познати, което означаваше на всички по ред, и най-вече наслаждавайки се на слънцето. Наистина ли мина година? Толкова неща се бяха случили, че всичко се смесваше ведно, като днешната шумотевица.

— Добро утро, госпожице.

А, Ембър с нейния младеж. Така де, съпруг…

— Едва ви познахме, госпожице — весело каза Ембър, — като сте без островърха шапка, де.

— Днес реших да съм просто Тифани Сболки — усмихна се Тифани. — Почивен ден е все пак.

— Но сте си вещицата, нали?

— О, да, още съм си вещицата, но не непременно и шапката.

Мъжът на Ембър се засмя:

— Знам какво имате предвид, госпожице! Честна дума, хората понякога ме мислят за чифт ръце!

Тифани го огледа от глава до пети. Познаваха се, разбира се, още откакто го ожени за Ембър и още тогава я беше впечатлил. Той беше онова, което наричат стабилно момче, с ум, остър като иглите му. Щеше да стигне далеч и да поведе и Ембър със себе си. А след като Ембър завършеше обучението си при келдата, кой знае пък тя къде ли щеше да го отведе?

Ембър висна на ръката му, сякаш беше дъбов клон.

— Моят Уилям ви направи малък подарък, госпожице — издаде тя. — Хайде, Уилям, дай ѝ го!

Младежът протегна напред пакета, който носеше, и прочисти гърло:

— Не знам дали следите модата, госпожице, но в големия град вече правят чудесни платове, та Ембър като ми подхвърли идеята, се сетих за тях. Ама трябваше и да може да се пере, нали така, пък и за метлата е по-удобно полата да е с цепка… Ръкавите са буфан, което е много шик този сезон, пристегнати с копчета към китките, за да не пречат, а джобовете са от вътрешната страна, така че да са незабележими. Надявам се да ви стане, госпожице. Бива ме да вземам мярка и без шивашки метър. Имам око за тая работа.

Ембър скачаше нетърпеливо до него.

— Сложете я, госпожице! Хайде, госпожице! Облечете я!

— Какво? Пред всичките тези хора? — възкликна Тифани, смутена и същевременно заинтригувана.

С Ембър не можеше да се спори.

— Ей там има навес за майки с бебета, госпожице! Не се бойте, там не припарват мъже! Страх ги е да не се наложи да оригнат някое бебе!

Тифани се предаде. Пакетът излъчваше разкош и беше мек като плюш. Майките и бебетата я зяпнаха и като надяна роклята, се разнесоха завистливи въздишки и откъслечни оригвания.