Тери Пратчет - В черно като полунощ

— Мен ли?

— О, да. Класическият завършек на една романтична история е сватба или наследство, а ти успя дори да ги съчетаеш. Браво на теб.

— Ти си аз , нали? — присви очи Тифани. — За това значи се отнасяше „трябва да си помогнеш сама“, нали?

По-старата Тифани се усмихна и по-младата не можа да не забележи, че усмивката ѝ беше много приятна.

— Всъщност се намесих съвсем малко. Като например да се погрижа вятърът наистина да духа силно снощи… макар че, доколкото си спомням, група дребосъци внесоха собствения си вълнуващ принос в начинанието. Не съм сигурна в спомените си. Това е то да пътуваш във времето.

— Можеш да пътуваш във времето?

— С малко помощ от приятелката ни Ескарина. И то само като сянка и шепот. Донякъде е като онзи номер с „няма ме тук“, което бях… което бяхме … Трябва да убедиш времето да не те забелязва.

— А за какво искаше да говориш с мен? — запита Тифани.

— Ами… вбесяващият отговор е, че помня, че исках — призна старата Тифани. — Съжалявам, отново това пътуване във времето. Но си мисля, че исках да ти кажа, че всичко се нарежда, повече или по-малко. Всичко си идва на мястото. Ти направи първата крачка.

— И втора крачка ли има? — притесни се Тифани.

— Не, има друга първа крачка. Всяка крачка е първа, ако е в правилната посока.

— Ама чакай малко — обърка се Тифани. — Аз няма ли да бъда теб някога? И да говоря със себе си, както сега?

— Да, но тогава няма да си съвсем ти. Много съжалявам, но се налага да обяснявам пътуването във времето с думи, които не могат да го опишат. Накратко, Тифани, според теорията на разтегливостта в протежението от време някъде в пространството всеки път една възрастна Тифани ще говори с младата Тифани, като най-удивителното е, че всеки път, когато става това, те ще са малко по-различни. Когато се срещнеш с по-младото си аз, ти ще му кажеш онова, което в онзи момент смяташ, че трябва да знае.

— Но аз в този момент имам въпрос — настоя Тифани. — И искам да знам отговора.

— Добре, питай бързо тогава — кимна възрастната Тифани. — Тези обтегачи или каквото там Ескарина използва да закрепи цялата чудесия, не ни осигуряват много време.

— Ъ-ъ — позапъна се Тифани, — може ли само да ми кажеш дали някога се…?

Старата Тифани изчезна в нищото с усмивка, но Тифани долови една дума. Звучеше като „ Вслушай .“

И ето че отново се оказа в залата, сякаш изобщо не беше мръдвала оттам. Хората надаваха радостни възгласи, а фигълите май бяха навсякъде. И Престън стоеше до нея. Обля я топла вълна, сякаш изведнъж се беше разтопил айсберг. Когато успя да се съвземе и спря да се пита какво беше станало току-що, тоест какво всъщност беше станало, Тифани се огледа за останалите вещици и ги видя да говорят помежду си като арбитри, сумиращи резултата.

Обсъждането явно приключи и те се отправиха целенасочено към нея начело с Баба Вихронрав. Когато наближиха, сведоха глави и вдигнаха шапки, което е знак на уважение във вещерските кръгове.

Баба Вихронрав я изгледа строго.

— Като гледам, си се изгорила по ръката.

Тифани сведе очи.

— Не съм забелязала — прошепна. — Бабо, може ли да те попитам нещо? Щяхте ли да ме убиете?

Видя как израженията на останалите вещици се сменят. Баба Вихронрав се огледа и малко помълча.

— Нека да кажем, млада госпожице, че щяхме да се постараем да не стигнем дотам. Но като цяло, Тифани, според нас се справи като истинска жена. Мястото на вещиците е в центъра на нещата. Е, като гледаме околовръст, ти си толкова в центъра, че тая околия се върти около теб. Сама си си господарка и ще е жалко, ако не вземеш някой да чиракува при теб. Оставяме тази околия в най-добрите ръце.

Вещиците заръкопляскаха, а към тях се присъединиха и някои от останалите гости, макар че не разбраха какво означават тези няколко изречения. Разбираха обаче, че това са възрастни, опитни, важни и страховити вещици. Които отдаваха уважение на Тифани Сболки, една от тях си , тяхната вещица.

И тя беше много важна вещица, така че и Кредище значи беше много важно място. Те, разбира се, това си го знаеха, но беше приятно да получат признание. Поизпъчиха се, изпълнени с гордост.

Госпожа Пруст отново свали шапка и каза:

— Заповядай отново в града, госпожице Сболки. Струва ми се, че мога да ти гарантирам трийсет процента отстъпка от всички льольовски артикули, освен нетрайните стоки и консумативите, което си е чудесна оферта.

Групата вещици надигнаха шапки в синхрон и се оттеглиха сред тълпата.