Тери Пратчет - В черно като полунощ

Тифани не сваляше очи от края на полето, а сълзите плувнаха в тях. Не успя да ги сдържи. Беше невъзможно да спре мерзостта, която проникваше в нея като отрова, процеждаше се в ушите ѝ и се разстилаше под кожата ѝ.

Поредното просвистяване на ножа зад тях накара и тримата да намерят двойни сили, но тя знаеше, че не е за дълго. Това, което зърна в мрака отпред, Престън ли беше? Коя тогава беше тъмната фигура до него, с вид на стара вещица с островърха шапка? Още докато се взираше в нея, тя избледня.

Но изведнъж лумна огън и с пращене се разстла като изгрев през полето към тях, а искрите изпълниха небето с нови звезди. Вятърът задуха мощно и тя отново чу вонящия глас:

Ще гориш. Ще гориш!

Вятърът се завихри и пламъците се вдигнаха нагоре. През стърнището вече гореше стена от огън, която напредваше със скоростта на вятъра. Тифани погледна надолу и видя заека да тича край тях без някакво очевидно усилие. Той изви глава към нея, подрипна с крака и затича, с все сили затича направо към огъня.

— Тичайте! — извика Тифани. — Огънят няма да ви изгори, ако правите, каквото ви казвам! Тичайте бързо! Тичайте с все сили! Роланд, тичай, за да спасиш Летиша! Летиша, тичай заради Роланд!

Огънят беше почти пред тях. Трябва ми смелост, помисли си тя. Трябва ми сила. И си спомни как Леля Ог казва: „Светът се променя. Пълен е с обрати. В това има сила, момичето ми“.

Сватбите и погребенията са обрати… да, сватбите.

Тифани стисна още по-силно ръцете им. И ето я пред тях. Пращяща ревяща стена от пламък…

— Скачайте!

А като скочиха, тя извика:

— Скачай, мискинино! Рипай, фусто!

Усети как се издигат сред пламъците. Времето замря. Покрай тях се стрелна заек, побягнал в ужас от огнената стихия. Той ще избяга, помисли си тя. Ще изскочи от огъня, но огънят ще скочи след него. А огънят скача много по-бързо от умиращо тяло.

Тифани заплува в кълбо жълт пламък. Заекът профуча напред, почувствал се в стихията си. Ние не сме толкова бързи, колкото теб, помисли си тя. Ние ще изгорим. Тя завъртя глава наляво и надясно към булката и младоженеца, които гледаха като хипнотизирани, и ги придърпа към себе си. Разбра. Аз ще се омъжа за теб, Роланд. Както казах.

И ще направя нещо прекрасно от този огън.

— Връщай се обратно в пъкъла, Лукавецо! — извика през пламъците. — Скачай, мискинино! Рипай, фусто! — кресна отново. — Оттук насетне сте едно!

Това е сватба, каза си тя. Ново начало. Това е огнище на сила, за няколко мига от този свят. О, да, огнище на сила.

Те се приземиха зад огнената стена, претъркаляйки се през глава. Тифани скокна, тъпчейки догарящите пламъци. Престън изникна изневиделица и изнесе Летиша от пепелището. Тифани подхвана Роланд, който изглежда бе паднал на меко (вероятно на главата си, отбеляза част от Тифани), и ги последва.

— Като че ли има съвсем леко обгаряне и малко опърлена коса — посочи Престън, — а на стария ти приятел май му се е опекла калта. Как успя?

Тифани пое дълбоко дъх.

— Заекът скача през огъня толкова бързо, че едва го усеща — обясни тя. — А когато се приземи попада в пепелище. Огънят бързо изтлява през стърнищата при силен вятър.

Зад тях се разнесе вик и тя си представи как тромавата фигура се опитва да надбяга погналите я пламъци и не успява. Почувства болката на същество, което от стотици години бе разяждало света.

— Вие тримата стойте тук! Да не сте поемели да ме последвате! Престън, наглеждай ги!

Тифани закрачи през изстиващото пепелище. Трябва да видя, повтаряше си тя. Трябва да видя със собствените си очи. Трябва да знам какво съм сторила!

От дрехите на мъжа се вдигаше дим. Нямаше пулс. Той е извършил ужасни неща, каза си тя. Неща, от които дори на тъмничарите в затвора им се гади. Но какво е претърпял самият той преди това? Дали не е бил по-лош вариант на господин Низки? Можел ли е някога да бъде добър? Как се променя миналото? Откъде започва злото?

Тя усети как думите пропълзяват в съзнанието ѝ като червей: „ Убийца, мръсница, гадина! “. Почувства, че трябва да се извини на ушите си за това, което им се налага да слушат. Но призрачният глас беше слаб и жалък, потъващ в недрата на миналото.

Не можеш да се докопаш до мен, помисли си тя. Свършен си. Вече си твърде слаб. Колко сили ти отне да принудиш човек да се докара до смърт? Не можеш да се вмъкнеш в мен. Усещам как се опитваш.

Тя се пресегна към пепелта и взе парченце кремък, все още топло от огъня. Земята беше пълна с такива — най-острите от всички камъни. Родени в кредата, също както Тифани в известен смисъл. Гладките страни на камъка бяха като приятелски допир.