Марк Лоуренс - Колелото на Осхайм

Изкушавах се да го стрия на прах под петата на ботуша си още там, на място. Хлабавите краища си заслужават да ги стъпчеш, ако са от онези, дето те свързват с човек като доктор Тапрут. В крайна сметка обаче се уплаших да не призова бедата, така че се задоволих да го увия и да намеря не метафоричен, а буквален рядко използван шкаф с достатъчно тъмни ъгли, където да го скрия. После отидох в кухните да поискам обилен обяд с много вино.

Баба прочисти двореца. Хертет, който по чудо бе преживял нощта на ужасите в Миланския дом, беше пратен в изгнание като постоянен посланик в източните царства. За да пресече всякакви по-нататъшни интриги относно наследяването, тя официално обяви наследника си. Даже ме повика на частно заседание на двора, за да обсъдим въпроса. Аз подкрепих избора ѝ. По време на обсадата братовчедката Сира бе показала, че кръвта на баба е силна в нея. Когато най-сетне Червената кралица срещнеше края си, хората щяха да викат: „Червената кралица е мъртва! Да живее Червената кралица!“

Така че ето ме сега тук, в крилото за гости на Вътрешния дворец, загледан през един висок прозорец как Барас Джон куцука по някаква своя работа. Намерили го жив на сутринта, когато Мъртвия крал прекратил обсадата. Лежал затиснат под купчина смазани трупове в подножието на стената, където се бяхме сражавали заедно. Кракът му се оказа прекалено зле счупен, за да се възстанови напълно, но той щъка с помощта на бастун и надзирава бащините си дела във Вермилиън. Всъщност в последно време бизнес интересите му го викат ту насам, ту натам из целия Червен предел. Той казва, че съм го спасил в онзи ден и че ако някога ми е нужно нещо от него, достатъчно е да си поискам. Така че всъщност единственото ми престъпление е, че съм забравил да поискам…

— Влизай в леглото, Джал. Казах ти, че той няма да се качи.

Обръщам се към придружителката си. Тя седи, облечена само в сатенени чаршафи и усмивка. Отвръщам на усмивката и разкопчавам кадифената си роба. Тя се свлича на пурпурна купчина зад мен. Посягам към главата си…

— Остави си шапката — казва тя. — Харесва ми… кардинал Джалан.

— О, чадо мое — казвам, докато изувам левия си ботуш. — Такава грешница си. — Изритвам другия ботуш и започвам да се разкопчавам. — Време е за малко коленопреклонение. Да пристъпим към църковните дела. — Пъхам се в леглото при нея. Забърсал съм това-онова от църковния език, докато епископите отчаяно се мъчат да ме подготвят за поста. Придърпвам Лиза де Вийр към себе си. — Или даже духовните. — И двамата не сме съвсем наясно с терминологията — обаче знаем какво означава това.

А в крайна сметка нито лъжите, нито истината имат значение.

Само това, което чувстваме.

Аз съм лъжец, измамник и страхливец, но никога, никога, ама почти никога не бих изменил на приятел.

Господарке, добре ли си? (араб.). — Б.пр.