Марк Лоуренс - Колелото на Осхайм

— Не! — Ако огледалото наистина бе прозорец, може би щях да се хвърля през него. По-дребната фигурка, която се просна и затъркаля сред огледалните късчета, бе осакатена не по-малко жестоко от всяка жертва на масата на Джон Резача. Деформиран старец, който едва можеше да се обърне и въпреки това сега, когато вдигна уродливата си глава, изглеждаше по-благороден от всеки мъж, който някога съм виждал да седи на трон.

— Мадам. — Гласът на Гариус беше прегракнал. Пътуването от Червения предел не му се беше отразило добре, а изкачването от основата на кулата — още по-малко. — Подценявате какво един Кендет е готов да пожертва за сестра си.

Една изкривена ръка посегна и старчески пръсти с подути кокалчета се увиха около глезена на Мълчаливата сестра. Видях върху лицето му болката дори от това елементарно движение — студът винаги е измъчвал ставите на Гариус, а в Слов зимата има зъби.

Мълчаливата сестра разкърши рамене, после изпъна ръце, все още навела глава. Във въздуха отекна трясък. Тя се надигна на колене и си пое хъхрещ дъх.

— Долу! — Синята дама събра ръце, сякаш смачкваше нещо между тях.

Мълчаливата сестра се изправи, бавно, застрашително, под акомпанимента на непрестанни трошащи звуци, докато не остана нищо за трошене. Последните две огледала в ръцете на Синята дама се пръснаха. Тя ахна и разтвори пръсти и парченца огледало се посипаха със звън сред капещата кръв от нарязаните ѝ длани.

Алика Кендет, Червената кралица, скочи на крака с яростен рев и замахна с меча.

Синята дама извика и напусна съревнованието, като се врътна кръгом, достатъчно бързо, че върхът на бабиния меч да остави само резка на рамото ѝ, и се хвърли към последното огледало, към Осхайм и мен. За част от секундата ликът ѝ изпълни фасетката. Тя се блъсна в останалите пукнатини и те я срязаха, както жици — сирене. После вече я нямаше — на огледалото не остана нищо освен алена пелена, през която смътно се виждаше стаята отвъд. Кръв капеше по образа на Червената кралица, протегнала меча си напред и опряла върха му в огледалото, през което бе скочила нейната противница. Не се съмнявах, че ако се върнем при фракталното огледало далеч под нас, ще намерим купчина спретнато нарязани телесни части — последните останки от жена, която би пожертвала един свят, за да стане богиня в друг.

Острието на Едрис се стрелна към мен. Едва успях да го отклоня от гърдите си. Невниманието ми ми спечели плитък срез под рамото. Панелите на отсрещната стена сега пламтяха в червено и ми се стори, че видях зад тях да се движи някаква фигура, сякаш те бяха прозорци през стената към някакво място отвъд. Звуците бяха отслабнали донякъде и сега се свеждаха до дълбоки метални стенания и бавно тракане, като от палеца на храпов механизъм, докато зъб след зъб минават през него.

Едрис финтира и мечовете ни се остъргаха.

— Нямам време да те убия — каза той. — За щастие, доведох със себе си някой, който има. — Отстъпи назад и нероденият се разгъна като паяк от тъмния таван, където се бе крил в сенките зад колоните. Спусна се на мястото, освободено от Едрис — ужас от прясно месо, пренаредено около костите на мъжете, които Синята дама бе пратила с некроманта. Туловище върху дебели крака, с пет мършави одрани крайника, които стърчаха от отворения гръден кош, всеки дълъг два метра, че и повече, с по десетина стави и с остър костен шип на върха.

Едрис ми обърна гръб и тръгна към отсрещната стена и ключа.

— С този меч, който открадна от мен, може би дори ще я пратиш обратно в Ада. Но тя още ще е свързана с лича. Така или иначе, това ще ми спечели нужното време, а ако се наложи, после сам ще се справя с теб. — Той сложи ръка на ключа и ахна, когато лъжите му го обгърнаха. — Макар че няма да има „после“. — Китката му се завъртя, обръщайки ключа в другата посока, и гигантските двигатели завиха в нова тоналност. — Ето как свършва светът. Без гръм, без съсък, само със завъртането на едно колело.

В крайна сметка малко са нещата, които могат да изстискат от човек еднакво количество глупост и смелост — ако всъщност това не е едно и също. Семейството може да го направи, както и гледката на някой, когото мразиш страстно и който се кани да сграбчи момента си на триумф.

— Никога не подценявай какво един Кендет е готов да пожертва за сестра си. — Думите излетяха от устните ми без нито помен от страх.

Това, което ме обзе, не беше берсеркерска ярост. Мисля, че бесът, обладал ме в деня, когато прерязах гърлото на Мейрес Алус, така и не ме беше напуснал съвсем, не се беше наврял обратно в мъничкото и забравено кътче, където го държах някога, а се бе смесил с кръвта ми, както е при всеки друг човек, говорейки ту тихо, ту силно. Гневът, който надигна ръката ми, си беше чисто мой, притежавах го и си бях платил за него. Метнах меча на Едрис и той полетя, въртейки се във въздуха, също като ключа преди малко. И точно както ключът на Локи бе улучил целта си, нечестивото острие на Едрис направи същото, забивайки се между лопатките му.