Сара Маас - Двор от крила и разруха

Надникнах косо към Тамлин.

Той разглеждаше ръката ми, пъхната в свивката на лакътя му. Голият пръст, където някога бе стоял пръстенът.

Какво ли си мислеше, къде ли смяташе, че е пръстенът, щом Люсиен бе укрил доказателството от него? За миг го съжалих.

Съжалих го, защото не само Люсиен го беше излъгал, но и Алис. Колко ли още хора бяха прозрели истината за страданието ми — и му я бяха спестили?

Бяха прозрели истината за страданието ми, без да ми помогнат.

С Тамлин спряхме пред олтара и Върховната жрица ни поздрави със спокойно, царствено кимване.

Принцът и принцесата запристъпваха нервно от крак на крак, без да крият досадата си. На вечеря Брана изрази почти отявлено недоволство относно празненството, заявявайки, че в Хиберн не се занимавали с толкова тягостни ритуали, а просто пирували. И намеквайки, че скоро и при нас ще е така.

Постарах се да не им обръщам внимание и насочих вниманието си към Ианта, която вдигна ръце и извиси глас към тълпата зад нас:

— Благословено слънцестоене за всички ни.

Сетне поде безкраен низ от молитви и ритуали. Най-красивите млади жрици от храма й помагаха с разливането на свещеното вино, благославянето на плодове от новата реколта върху олтара и призоваването на слънцето.

Прекрасна, добре отиграна постановка. Люсиен почти дремеше зад мен.

Но Ианта ми беше обяснила церемонията, затова знаех какво предстои, когато вдигна свещеното вино в ръце и произнесе напевно:

— Нека светлината, най-силна в този ден, да прогони неканения мрак. Нека заличи черното клеймо на злото.

Удар след удар по другаря ми, по дома ми. Въпреки това кимах заедно с нея.

— Ще ни окажат ли принцеса Брана и принц Дагдан честта да отпият от сакралното вино?

Тълпата се размърда смутено. Хибернските командири примигнаха и се спогледаха свъсено.

Аз обаче отстъпих встрани и с блага усмивка им сторих път към олтара.

Те отвориха уста, несъмнено за да откажат, но Ианта нямаше да се примири с отхвърляне на идеята.

— Пийте! И нека новите ни съюзници станат наши приятели — подкани тържествено тя. — Пийте! И нека виното отмие безпределната нощ.

Двамата даемати вероятно проверяваха чашата за отрова с незнайните си магически сили, но аз задържах любезната усмивка на лицето си, когато най-сетне доближиха олтара и Брана пое сребърната чаша.

Отпиха по малко от виното и веднага понечиха да си тръгнат. Ианта обаче настоя да застанат зад олтара, за да гледат с нея церемонията.

Умишлено я бях осведомила колко отвратени са от ритуалите й. Както и че, пристигнеха ли, щяха на драго сърце да потъпчат ролята й на народен водач. Затова и сега Ианта беше решена да ги привлече на своя страна.

След още множество молитви и ритуали, Тамлин бе призован от другата срана на олтара, за да запали свещ за душите, угаснали през последната година — да ги извика в прегръдката на светлината с изгрева на слънцето.

Облаците зад тях започнаха да се обагрят в розово.

Юриан бе призован да изрече последната молитва — тази специално Ианта добави по мое искане и тя беше в чест на воините, които всеки ден се бореха за сигурността ни.

Двамата с Люсиен останахме сами в кръга от трева, с олтара и хоризонта пред нас, с тълпата, разположена зад гърбовете ни и от двете ни страни.

По скованата му стойка и резките погледи, които стрелкаше наоколо, си личеше, че премисля молитвите и участието ми в церемонията на Ианта. Това, че ние двамата се оказвахме сами, предвидливо откъснати от другите точно в мига, когато слънцето беше на път да окъпе с лъчите си света.

Ианта направи крачка към ръба на хълма и златистата й коса се разстла по гърба й, докато вдигаше ръце към небето. Местоположението й бе умишлено подбрано, както и ъгълът на ръцете й.

Заела беше същата поза и по време на Зимното слънцестоене, заставайки така, че слънцето да изгрее точно между вдигнатите й ръце, за да ги изпълни със светлината си. Помощничките й бяха отбелязали предварително мястото с изсечено камъче в тревата.

Златният диск на слънцето изплува бавно над размитите зеленосинкави багри на хоризонта.

Светлината изпълни света, ясна и могъща, сякаш устремена право към нас.

Гърбът на Ианта се изви и тялото й като че ли се превърна в съд за първите летни лъчи, а по видимата част на лицето й се изписа благоговеен възторг.

Слънцето се издигна и над земята отекна устойчив, озаряващ всичко звук.

Из тълпата се разнесе шепот.

После изумени крясъци.