Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Защо позволяваш на Славея да смята, че си жена?

Той се обърна към мен, вдигна вежди и ми прати въздушна целувка.

— А не съм ли, красиви незаконородни принце?

— Говоря сериозно — скарах му се аз. — Тя мисли, че си жена, влюбена в мен. Според нея снощи сме били на среща.

— А нима не бяхме, срамежливи мой? — Направи сладострастна гримаса той.

— Шуте… — казах предупредително.

— О! — Той внезапно въздъхна. — Може би истината е, че ме е страх да й докажа противното, за да не се разочарова от всички мъже.

Погледнах го в очите.

— Има ли значение какво си мисли — вече сериозно добави той. — Остави я да вярва в каквото й е най-лесно.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя имаше нужда да споделя с някого и за известно време избра мен. Навярно й беше по-лесно да си мисли, че и аз съм жена. — Той пак въздъхна. — Това е едно от нещата, с които не успях да свикна през всички години сред вашия вид. Голямото значение, което отдавате на пола.

— Ами важно е… — започнах аз.

— Глупости — възкликна шутът. — Само канали, ако се замислиш. Защо да е важно?

Зяпнах го като онемял. Струваше ми се толкова очевидно, че нямаше нужда от обяснения.

— Не можеш ли просто да кажеш, че си мъж, и да сложиш край на въпроса — попитах го след малко.

— Това няма да сложи край на въпроса, Фиц — твърдо отвърна шутът, прескочи едно паднало дърво и ме изчака. — Тъй като тогава тя ще иска да знае защо, след като съм мъж, не я желая. Вината ще трябва да е или в мен, или нещо в нея, което смятам за нередно. Не. Мисля, че нямам какво повече да кажа по тази тема. Славея обаче страда от професионалното заболяване на менестрелите. Смята, че всичко на света подлежи на обсъждане, колкото и да е лично. Или още по-добре да го превърне в песен. О, да!

Шутът ненадейно зае тържествена поза насред горската пътека и толкова изкусно имитира готвещата се да запее Славея, че се ужасих. Обърнах се назад и в този момент старият ми приятел весело запя:

После се поклони — идеално подражание на изискания реверанс, който често бележеше края на изпълненията на Славея. Едновременно ми се искаше да се засмея и да потъна в земята. Видях, че Славея почервеня и забърза към нас, но Кетъл я хвана за ръкава и строго й каза нещо. После двете свирепо се втренчиха в мен. Шегите на шута не за пръв път ме засрамваха, но сега се почувствах особено смутен. Направих безпомощен жест към жените и се обърнах към шута. Той подскачаше по пътеката пред мен. Настигнах го.

— Някога хрумвало ли ти е, че може да я оскърбяваш? — попитах го ядосано.

— А на нея хрумвало ли й е дали такова твърдение не оскърбява мен? — Шутът рязко се обърна и размаха дългия си показалец. — Признай го. Ти ми зададе този въпрос, без изобщо да си помислиш дали ще засегнеш честолюбието ми. Как ще се почувстваш, ако поискам доказателство, че си мъж? О! — Раменете му внезапно се изгърбиха и той сякаш изгуби цялата си енергия. — Да хабим думи за такова нещо, след като можем да спорим за всичко останало! Престани, Фиц, и аз ще престана. Нека ме смята за жена колкото си ще. Ще направя всичко възможно да не й обръщам внимание.

Трябваше да престана. Ала не би.

— Обаче тя си мисли, че ме обичаш — опитах се да му обясня.

Шутът ме погледна странно.

— Наистина те обичам.

— Искам да кажа, както се обичат мъж и жена.

Той въздъхна.

— А как се обичат мъжът и жената?

— Искам да кажа… — Почти се ядосах на престореното му неразбиране. — Искат да спят заедно. Да…

— Така ли мъжът обича жената — рязко ме прекъсна шутът. — Иска да спи с нея, това ли било?

— Само отчасти — кой знае защо, отбранително отвърнах аз.

Той повдигна вежди и спокойно заяви:

— Пак бъркаш каналите с любовта.

— Не са само канали — извиках му. Звукът подплаши някаква птица, която с грачене излетя във въздуха. Обърнах се назад към Кетъл и Славея, които озадачено се спогледаха.

— Разбирам — рече шутът, замисли се и изостана малко. После ме повика. — Кажи ми, Фиц, Моли ли обичаш, или онова, дето й е под полата?

Беше мой ред да се обидя. Но нямах намерение да ме накара да замълча.

— Обичам Моли и всичко в нея. — Засрамих се от топлината, която плъзна по бузите ми.

— Ето, сега го каза — отвърна шутът, като че ли потвърждавах неговите думи. — И аз обичам теб и всичко в теб. — Той наклони глава и предизвикателно прибави: — Ти не ми ли отговаряш по същия начин?