Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Придворният убиец - трилогия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Придворният убиец - трилогия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-3
nofollow
p-3
p-4
nofollow
p-4
p-5
nofollow
p-5
p-6
nofollow
p-6 empty-line
5

Придворният убиец - трилогия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Придворният убиец - трилогия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Изведнъж от двете ми страни изникнаха Кетрикен и шутът, хванаха ме под мишниците и ме повдигнаха.

— Той полудя — възкликнах аз, когато дойде и Славея. Лицето й беше пребледняло, очите й бяха ококорени.

— О, вълчо — ахна тя, приклекна и го прегърна. Нощни очи задъхано седеше и очевидно се наслаждаваше на вниманието.

— Какво ти става — попитах го аз. Той ме погледна, но не отговори.

Първата ми реакция бе глупава. Запуших ушите си с длани. Ала никога не бях чувал Нощни очи по този начин. Той започна да вие. Като куче.

— Нощни очи — извиках аз. Вълкът се изправи, застана на задните си крака и постави предните си лапи на гърдите ми.

Беше толкова голям, че почти можеше да ме погледне в очите. Зърнах сянката на тревогата и отчаянието му, ала нищо повече. Пресегнах се към него с Осезанието си. Не го открих. Не усещах никого. Сякаш всички бяха претопени.

Обходих с поглед уплашените им лица и забелязах, че разговарят, не, почти викат нещо за ръба на пътя, за черната колона и какво ставало, какво ставало? За пръв път ми хрумна колко тромава е речта. Всички тези отделни думи, нанизани заедно, всеки глас, който ги произнася различно. И ние общувахме така. „Фиц, Фиц, Фиц“ — викаха те — вероятно имаха предвид мен, но от устата на всеки думата звучеше по различен начин и носеше различен образ на онзи, на когото говореха, и на причината, поради която искаха да разговарят с мен. Думите бяха толкова тромави неща, че не можех да се съсредоточа върху смисъла им. Все едно си имах работа с чуждоземски търговци, които сочеха и свиваха пръсти, усмихваха се или се мръщеха и се напрягаха да разберат какво иска да каже другият.

— Моля ви — казах аз. — Тихо. Моля ви! — Исках само да замълчат, да престанат да крещят. Но вниманието ми привлече звукът на собствените ми думи. — Моля ви — отново промълвих, като се удивих по колко различни начини трябва да се движи устата ми, за да издаде този неточен звук. — Тихо! — Повторих и осъзнах, че думата означава прекалено много неща, за да има истински смисъл.

Веднъж, когато съвсем отскоро живеех при Бърич, той ми каза да разпрегна конете от една каруца. По онова време още се преценявахме един друг и нормален човек нямаше да повери такава задача на дете. Но аз се справих, като започнах да лазя върху хрисимите животни и да разкопчавам всяка лъскава тока, която видя, докато хамутът не падна на части на земята. Когато дойде да види защо се бавя, Бърич се удиви, но не можеше да ме обвини в това, че съм изпълнил нареждането му. Що се отнасяше до мен, аз бях смаян колко много части има нещо, което отначало ми бе изглеждало само едно.

Така бе и сега. Толкова звуци, за да образуват една дума, толкова думи, за да изразят една мисъл. Езикът се разпадаше в ръцете ми. Никога не се бях замислял за това. Стоях пред тях, дотолкова пропит от същността на Умението на този път, че речта ми се струваше детински несръчна, все едно да ядеш овесена каша с пръсти. Думите бяха бавни и неточни и криеха също толкова смисъл, колкото и разкриваха.

— Моля те, Фиц, трябва да… — започна Кетрикен и аз дотолкова потънах в обмисляне на всички възможни значения на тези пет думи, че така и не чух останалите.

Шутът ме хвана за ръка и ме въведе в шатрата. Натисна ме да седна и ми свали шапката, ръкавиците и плаща. Безмълвно пъхна гореща чаша в ръцете ми. Това ми беше ясно, но бързият загрижен разговор на другите бе като кудкудякане на цял курник уплашени кокошки. Вълкът дойде, легна до мен и отпусна голямата си глава на бедрото ми. Пресегнах се да го погаля. Той се притисна към мен, сякаш ме умоляваше. Почесах го зад ушите, като си мислех, че иска това. Беше ужасно да не го разбирам.

Тази вечер не бях от полза за никого. Опитах се да изпълнявам своя дял от задълженията, ала другите не ми позволяваха. Кетъл на няколко пъти ме ощипа или ме сръга с думите „Събуди се!“ Веднъж дотолкова ме хипнотизира движението на устните й, докато ми се караше, че не усетих кога се е отдалечила. Не си спомням какво правех, когато възлестите й пръсти ме стиснаха за тила. Тя привлече главата ми напред и не ме пусна, докато посочваше всяко камъче на разчертания плат. Накрая пъхна в дланта ми черен камък. Известно време просто зяпах пионките. После изведнъж усетих промяна във възприятието. Между мен и играта нямаше разстояние. Започнах да опитвам камъчето си в различни положения. Накрая открих идеалния ход и когато поставих пионката, ушите ми сякаш внезапно се отпушиха и сънят избяга от очите ми. Вдигнах поглед и се огледах.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Придворният убиец - трилогия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Придворният убиец - трилогия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Придворният убиец - трилогия»

Обсуждение, отзывы о книге «Придворният убиец - трилогия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x