Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Придворният убиец - трилогия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Придворният убиец - трилогия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-3
nofollow
p-3
p-4
nofollow
p-4
p-5
nofollow
p-5
p-6
nofollow
p-6 empty-line
5

Придворният убиец - трилогия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Придворният убиец - трилогия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Шутът ни бе изчакал. Кетрикен водеше кервана от джепи и тревожно се озърташе назад. Дълбоко си поех дъх и се почувствах така, сякаш събирам разпръснатите си части. Нощни очи неочаквано побутна ръката ми с муцуна.

„Остани с мен“ — предложи ми той. Усетих, че здраво се вкопчва във връзката ни. Уплаши ме това, че не мога да му помогна. Вгледах се в дълбоките му очи и внезапно открих въпрос.

„Ти си на пътя. Мислех, че животни не могат да вървят по пътя.“

Вълкът изсумтя презрително. „Едно е да смяташ, че нещо е разумно, съвсем друго е да го направиш. Май не си забелязал, че джепите от няколко дни вървят по пътя.“

Това бе прекалено очевидно. „Защо тогава дивите животни го избягват?“

„Защото ние все още сами се грижим за своето оцеляване. Оцеляването на джепите зависи от хората и те ще ги последват във всяка опасност, независимо дали им се струва глупаво. Затова нямат и благоразумието да избягат от един вълк. Вместо това, когато ги подплаша, тичат при вас, човеците. Също като конете или кравите. Оставени сами, те преплуват реката единствено ако смъртта е зад тях, няма значение дали се отнася за смърт от хищници, или от глад. Но хората ги убеждават да преплуват реката винаги, когато искат да преминат на отсрещния бряг. Мисля, че са страшно глупави.“

„Тогава защо си на пътя?“ — попитах и се усмихнах.

„Не оспорвай приятелството“ — сериозно отвърна той.

— Фиц!

Сепнах се и се обърнах към Кетъл.

— Добре съм — казах й, макар да знаех, че не съм. Осезанието ми обикновено ми помагаше да усещам другите около мен. Но старицата се бе приближила, без да я забележа. Нещо в пътя на Умението притъпяваше моето Осезание. Когато не мислех конкретно за него, Нощни очи избледняваше и се превръщаше в смътна сянка в ума ми.

„Нямаше да съм и толкова, ако не полагах усилия да остана с теб“ — загрижено посочи той.

— Ще се оправя. Просто трябва да се съсредоточавам — казах му аз.

Кетъл си помисли, че говоря на нея.

— Естествено. — После ме хвана за ръка и ме поведе. Другите бяха много напред. Славея вървеше с шута и пееше някаква любовна песен, но той обезпокоено гледаше през рамо към мен. Кимнах му и той неспокойно ми отговори. Кетъл ме ощипа по ръката. — Говори ми. Успя ли да разрешиш загадката, която ти поставих?

— Още не — признах аз. Дните бяха по-топли, но вятърът все още носеше заплаха за лед по по-високите планински върхове. Усещах студа по бузите си, ала пътят на Умението ме караше да забравям за него. Той вече стръмно се изкачваше нагоре, но въпреки това ми се струваше, че вървя без никакво усилие, сякаш се спусках надолу.

Кетъл пак ме ощипа.

— Помисли върху проблема — рязко ми предложи тя. — И не се заблуждавай. Тялото ти се напряга и ти е студено. Това, че не го съзнаваш, не означава, че можеш да го пренебрегваш. Не бързай.

Думите й ми се сториха едновременно глупави и разумни. Разбрах, че като се държи за ръката ми, старицата не само се подпира, но и ме принуждава да вървя по-бавно. Скъсих крачка.

— На другите като че ли им няма нищо — отбелязах аз.

— Вярно е. Но те не са нито стари, нито умели. Довечера цялото тяло ще ги боли и утре ще забавят ход. Този път е създаден с предположението, че онези, които ще го използват, или няма да са наясно с по-незабележимите му въздействия, или ще са научени да се справят с тях.

— Откъде знаеш толкова много за това?

— Аз ли те интересувам, или пътят — гневно изсумтя Кетъл.

— И ти, и пътят — признах аз.

Тя не отговори. След малко рече:

— Помниш ли детските си стихчета?

Не зная защо въпросът й ме ядоса толкова много.

— Не ги помня — отвърнах. — Изобщо не помня ранното си детство. Сигурно може да се каже, че вместо тях съм научил някои конярски стихчета. Искаш ли да ти изрецитирам петнайсетте особености на добрия кон?

— По-добре ми изрецитирай „Дошли във Джаампе мъдреци шестима“ — изсумтя старицата. — По мое време децата не само учеха стихчета, но и знаеха какво означават. Това е хълмът от стихотворението, невежо пале такова! Онзи, който никой мъдрец не изкачва, очаквайки да се върне оттам!

Побиха ме тръпки. На няколко пъти през живота си бях откривал някаква символична истина по начин, който я разголваше до ужасяващите й кости. И тази беше такава. Кетъл ми бе показала нещо, което дни наред бях знаел.

— Мъдреците са били умели, нали — тихо попитах аз. — Шестима, петима, четирима… котерии и останки от котерии… — Умът ми се запрепъва нагоре по стълбището на логиката, като заместваше повечето стъпала с интуиция. — Значи това е ставало с умелите, някогашните умели, които не успяхме да открием. След като Галеновата котерия не даваше добри резултати и Искрен имаше нужда от още помощ, за да защити Бък, двамата с него потърсихме по-стари умели, хора, обучени от Молба преди Гален да стане главен учител — обясних на Кетъл. — Успяхме да открием няколко имена. И всички или бяха умрели, или бяха изчезнали. Подозирахме, че се касае за предателство.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Придворният убиец - трилогия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Придворният убиец - трилогия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Придворният убиец - трилогия»

Обсуждение, отзывы о книге «Придворният убиец - трилогия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x