Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

(Сърцето ми сякаш спря, дъхът ми се превърна на лед в дробовете ми.)

— … нека го прави. Защото това е целта ни в момента. Да оцелеем. Защото…

— Те са от моя народ. — Не осъзнах, че изричам тези думи, докато двамата не се обърнаха да ме погледнат. Внезапна тишина. Поех си дъх. — Много отдавна един старец ми каза, че някой ден ще разбера нещо. Каза ми, че Шестте херцогства са моят народ, че в кръвта ми е да се грижа за тях, да чувствам болките им като свои. — Запремигвах, за да пропъдя от очите си образа на Сенч и онзи ден във Фордж. — Той беше прав — успях да продължа след малко. — Днес те убиха моето дете, Бърич. И моя ковач, и още двама мъже. Не претопените. Пиратите с алените кораби. И в замяна аз трябва да взема тяхната кръв, трябва да ги прогоня от своя бряг. Това е също толкова просто, колкото яденето и дишането. Просто трябва да го направя.

Погледите им се срещнаха над главата ми.

— Кръвта ще проговори — промълви Искрен. Ала в гласа му звучеше ярост и гордост, които успокоиха треперенето ми. Обзе ме дълбоко спокойствие. Днес бях постъпил правилно. Изведнъж го разбрах. Грозна, унизителна работа, но беше моя, и аз я бях свършил добре. За моя народ. Обърнах се към Бърич. Той ме гледаше със замисления си поглед, обикновено запазен за най-дребното новородено животинче в конюшнята, което неочаквано проявява неподозирани качества.

— Ще го науча — каза той на Искрен. — Ще го науча на малкото номера с брадва, които знам. И на още някои неща. Започваме утре преди зори, става ли?

— Чудесно — преди да успея да възразя се съгласи престолонаследникът. — А сега да вечеряме.

Изведнъж усетих, че умирам от глад. Изправих се, за да се запътя към масата, но Бърич ненадейно се озова до мен и тихо каза:

— Измий си лицето и ръцете, Фиц.

Когато свърших, ароматизираната вода в легена на Искрен тъмнееше от кръвта на ковача.

Следобед се опитах да се срещна с краля. Въпреки всичко случило се не бях забравил обещанието, което си бях дал. Уолас ме отпрати с думите, че крал Умен се чувствал зле и не приемал никого. Копнеех да заудрям по вратата и да извикам шута, за да накара Уолас да ме пусне. Ала не го направих. Вече не бях толкова сигурен в приятелството на шута. Не бяхме се срещали от последната му подигравателна песен. Мисълта за него ми напомни за думите му и когато се прибрах в стаята си, отново се заех с ръкописите на Искрен.

От четенето ми се доспа. Дори разреденият валериан бе достатъчно силен. Крайниците ми омекнаха. Отместих свитъците настрани и се замислих. Може би по Зимното празненство трябваше да разгласим, че се търсят обучените в Умението, независимо колко са стари? Това щеше ли да превърне в мишени онези, които отговореха? Кои бяха очевидните кандидати? Онези, които бяха обучавани заедно с мен. Нито един от тях не изпитваше приятелски чувства към мен, но това не означаваше, че не са верни на Искрен. Може би бяха заразени от мирогледа на Гален, но не можеха ли да бъдат излекувани? Незабавно изключих Август. Последното му преживяване с Умението в Джаампе го беше лишило от способностите му. Той се бе оттеглил в някакво градче на река Вин, преждевременно състарен, както твърдяха. Ала имаше и други. Бяхме оцелели осмина. Седем се бяхме върнали от изпитанието. Аз се бях провалил, Август беше вън от играта. Оставаха петима.

Прекалено малко за котерия. Зачудих се дали всички ме мразят толкова силно, колкото Ведра. Тя ме обвиняваше за смъртта на Гален и не го криеше. Дали и другите знаеха какво се е случило? Опитах се да си ги спомня. Джъстин. Много егоцентричен и твърде горд с Умението. Карод. Някога бе сънливо, симпатично момче. Бях го виждал няколко пъти и очите му ми се бяха стрували почти пусти. Сякаш от предишната личност не бе останало нищо. Бърл беше оставил физическата му сила да се превърне в сланини, след като можеше да използва Умението, вместо да си изкарва прехраната като дърводелец. Уил бе безличен. Умението не го беше променило. И все пак се бе оказало, че всички те притежават способности за Умението. Дали Искрен не можеше да ги обучи отново? Може би. Но кога? Кога имаше време за такова начинание?