Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Влязох, топло я поздравих и потърсих с поглед лейди Търпение. Навярно бе в другата стая. Но в ъгъла, свела очи над ръкоделието си, седеше Моли. Не вдигна глава, сякаш изобщо не забелязваше присъствието ми. Косата й беше завързана на кок под дантелено боне. На друга жена синята рокля щеше да е семпла и скромна. На Моли изглеждаше безцветна. Лейси спокойно ме наблюдаваше. Отново погледнах Моли и нещо в мен поддаде. Направих четири крачки към нея, коленичих до стола й и докато тя се отдръпваше, хванах ръката й и я поднесох към устните си.

— Фицрицарин! — разнесе се зад мен гневният глас на Търпение. Обърнах се и я видях да стои на вратата. Със стиснати устни. Пак се обърнах към Моли.

Тя бе завъртяла лице настрани.

— Повече не мога да продължавам така — тихо казах аз. — Колкото и да е глупаво, колкото и да е опасно, каквото и да си мислят другите. Не мога вечно да стоя далеч от теб.

Тя дръпна ръката си и я пуснах, за да не й причиня болка. Но се вкопчих в полата й като упорито дете.

— Поне поговори с мен — помолих я аз, ала получих отговор от Търпение.

— Държиш се непристойно, Фицрицарин. Веднага престани.

— Не е било пристойно, нито разумно да те ухажва и баща ми. Но той не се е поколебал. Предполагам, че се е чувствал като мен. — Не откъсвах очи от Моли.

Това ми спечели миг на сепнато мълчание от страна на лейди Търпение. Но Моли остави ръкоделието си и се изправи. Отстъпи и когато стана ясно, че трябва да я пусна, ако не искам полата й да се скъса, го направих.

— Лейди Търпение, би ли ме извинила за тази вечер?

— Разбира се — отвърна лейди Търпение. Ала изобщо не изглеждаше уверена.

— Ако си идеш, за мен няма да остане нищо. — Знаех, че говоря прекалено драматично. Продължавах да стоя на колене до стола й.

— Ако остана, пак няма да има нищо за вас — безизразно отвърна Моли, свали престилката си и я окачи на стената. — Аз съм слугиня. Вие сте млад благородник от кралското семейство. Между нас не може да има нищо. През последните няколко седмици се убедих.

— Не. — Станах и се приближих към нея, но се въздържах да я докосна. — Ти си Моли, а аз съм Новия.

— Може би. Някога — отвърна тя. И въздъхна. — Но вече не. Не ме затруднявайте повече, господине. Оставете ме на мира. Няма къде другаде да отида — трябва да остана тук и да работя, поне докато спечеля достатъчно… — Моли ненадейно поклати глава. — Приятна вечер, милейди. И на теб, Лейси. На вас също, господине. — Тя ми обърна гръб и излезе. Вратата решително се затвори зад нея. В стаята се възцари ужасно мълчание.

— Е — въздъхна накрая Търпение. — Радвам се да видя, че поне един от двама ви има здрав разум. Какво искаше да ни покажеш, Фицрицарин, като нахлуваш тук и само дето не нападаш камериерката ми?

— Че я обичам — искрено отвърнах аз. Безсилно се отпуснах на един от столовете и скрих лицето си в ръце. — Че не мога повече да живея сам.

— Затова ли дойде? — почти оскърбено попита лейди Търпение.

— Не. Дойдох при теб. Не знаех, че тя е при теб. Но когато я видях, просто не се сдържах. Вярно е, Търпение. Повече не мога така.

— Ще се наложи. — Думите й бяха сурови, ала тя въздъхна.

— Моли говори ли… за мен? Трябва да зная. Моля те.

Двете с Лейси мълчаливо се спогледаха. — Тя наистина ли иска да я оставя на мира? Толкова ли съм й станал омразен? Не направих ли всичко, което ти поиска от мен? Чаках, Търпение. Избягвах я, внимавах да не я заговарям. Но кога ще дойде краят на това? Или планът ти е точно такъв? Да ни държиш разделени, докато се забравим? Няма да стане. Аз не съм бебе и това не ти е играчка, че да я криеш от мен, да ме разсейваш със залъгалки. Това е Моли. Сърцето ми е нейно и няма да се откажа от нея.

— Боя се, че трябва — отвърна Търпение.

— Защо? Друг ли е избрала?

Търпение махна с ръка, сякаш думите ми бяха нахални мухи.

— Не. Тя не е непостоянна. Моли е умна, усърдна, духовита и храбра. Виждам, че си си изгубил ума по нея. Но и тя има гордост. Започна да осъзнава какво си отказваш. Двамата идвате от толкова далечни места, че не може да се срещнете по средата. Дори Умен да се съгласи на брак, в което много се съмнявам, как ще живеете? Ти не можеш да напуснеш замъка, да отидеш в града и да работиш в свещарницата. Знаеш го. А какво положение ще заеме тя, ако я задържиш тук? Въпреки добротата й, хората, които не я познават, ще забелязват единствено разликите в произхода ви. „А, копелето отдавна беше хвърлил око на прислужницата на мащехата си. Сигурно всяка вечер я е причаквал и сега е дошло време да си плати за удоволствието.“ Знаеш как говорят хората.