Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

На портата ни пуснаха, без да задават въпроси, и аз го последвах по петите, незабелязан. Стражите на портата носеха синьото на Бъкип, кожените им елеци бяха извезани със скачащия елен на Пророка. Сърцето ми неочаквано се сви от тези дребни неща. Примигах, закашлях се и потърках очи. Шутът прояви милостта да не поглежда през рамо.

Замъкът се беше променил точно толкова, колкото и градът, вкопчен в скалите под него. Като цяло одобрявах промените. Минахме покрай нова и по-голяма конюшня. Старите кални коловози бяха покрити с каменна настилка. Зачудих се дали това се дължи на планинското чувство за ред на Кетрикен, приложено към цитаделата, или е просто резултат от мира в страната. Всичките години, които бях преживял в Бъкип, бяха години на набези на външноостровитяните или на открита война накрая. Относителният мир бе донесъл възобновяване на търговията и то не само със страните на юг от Шестте херцогства. Нашата история на търговски обмен с Външните острови бе толкова дълга, колкото и историята на боеве с тях. Когато пристигнах, бях видял корабите на Външните острови, с платна, както и с гребла.

Минахме през Голямата зала. Лорд Златен крачеше властно напред, а аз ситнех по петите му, навел очи. Две дами го задържаха за кратко, за да го поздравят. Мисля, че точно тогава ми беше най-трудно да поддържам прикритието си на слуга. Докато Шутът някога беше вдъхвал неудобство или открита неприязън, то лорд Златен го посрещаха с пърхане на ветрила и мигли. Той омая и двете с множеството си изискани комплименти за дрехите, прическите и благоуханията им. Разделиха се с него с неохота, а той ги увери колко ужасно съжалява, че се налага да ги остави, но трябвало да покаже на новия си слуга задълженията му, а те знаели колко досадно занимание е това. Човек просто не можел да намери вече добри слуги и макар този да бил дошъл с високи препоръки, вече бил доказал, че е малко бавно схватлив и ужасно провинциален. Е, човек трябвало да се примири с това, което можел да намери в днешно време, и той се надявал, че ще има удоволствието да сподели компанията им следващия ден. Възнамерявал да се поразходи из градините с мащерка след закуска, дали щели да благоволят да му правят компания?

Щели, разбира се, с най-голямо удоволствие, и след още няколко кръга разменени любезности най-сетне ни пуснаха да продължим по пътя си. Лорд Златен бе получил апартамент в западното крило на цитаделата. По времето на крал Умен тези помещения бяха смятани за по-нежелани, тъй като имаха изглед към хълмовете зад цитаделата и към заник слънце, вместо към водата и изгрева. В онези дни те бяха обзаведени по-скромно и бяха смятани за подходящи за по-дребни благородници.

Или статутът на помещенията се беше променил, или Шутът се беше оказал твърде разточителен с личните си пари. По негов знак му отворих тежка дървена врата и влязох след него в покои, където вкусът и качеството бяха удовлетворени в еднаква степен. Тъмнозелено и наситенокафяво доминираха в дебелите килими по пода и обилно тапицираните столове. През една открехната врата зърнах огромно ложе, отрупано с дебели възглавници, с пухен дюшек и с толкова тежки завивки, че и в най-студената зима в Бък никакво течение нямаше да стигне до лежащия в него. За лятното време тежките завеси бяха издърпани и вързани с копринени въженца с пискюли, а спуснатият дантелен балдахин бе достатъчен, за да държи на разстояние всякакви хвърчащи насекоми. Безбройните одежди в резбованите ракли и гардероби заплашваха да се изсипят като водопад и да запълнят стаята. Витаеше атмосфера на богато и весело безредие, в пълен контраст с аскетичната стаичка на Шута в кулата, която помнех.

Лорд Златен се отпусна тежко в един от столовете, докато аз тихо затварях вратата. Последен лъч светлина от спускащото се на запад слънце нахлу през високия прозорец и сякаш случайно падна върху него. Той събра изящните си длани пред лицето си и отпусна глава върху възглавниците, а аз изведнъж разбрах съзнателната хитрина в избора на мястото на стола и в позата му. Цялата тази пищна стая бе декор за златната му прелест. Всеки цвят бе грижливо избран, всяка мебел бе поставена така, че да се постигне точно тази цел. В това място и време той сияеше в медената светлина на залеза. Вдигнах очи, за да преценя подреждането на свещите, ъглите, под които бяха поставени столовете.

— Заемаш мястото си като фигура, пристъпваща в грижливо композиран портрет — отбелязах тихо.