Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Не можех да не се усмихна. Толкова ловко и с лекота играеше ролята си.

— Как ще влезем?

— През парадната порта, разбира се. Не се бой. Пуснал съм приказка, че лорд Златен е много недоволен от качеството на слугите, които е намерил из град Бъкип. Никой не ме е устроил, затова днес отидох да посрещна един кораб, който ми докара чудесен човек, макар и грубоват малко, препоръчан ми от първия слуга на втория ми братовчед. Том Беджърлок се казва.

Тръгна пред мен. Взех възглавницата и го последвах.

— Тъй значи. Аз ще съм твоят слуга? — попитах с кисела насмешка.

— Естествено. Идеалното прикритие. Ще си буквално невидим за всички благородници в Бъкип. Само другите слуги ще говорят с теб, а тъй като възнамерявам да си един изтормозен, отруден, бедно облечен лакей на горделив, високомерен и непоносим млад господар, просто няма да имаш време изобщо да се социализираш. Изобщо. — Изведнъж спря и погледна през рамо. Едната му тънка дългопръста ръка почеса брадичката, докато ме гледаше отвисоко. Светлите му вежди се сбраха, кехлибарените очи се присвиха и той се сопна: — И да не си посмял да срещаш погледа ми, господинчо! Наглост няма да търпя! Стой изправен, знай си мястото и дума да не си ми продумал без мое разрешение. Ясно ли е?

— Напълно — отвърнах му и се ухилих.

Той продължи да ме гледа навъсено. После ядът му се замени с недоволно раздразнение.

— Фицрицарин, играта се издънва, ако не можеш да играеш тази роля и да я играеш до дупка. Не само когато сме в Голямата зала на Бъкип, но във всеки момент, всеки ден, докато има и най-нищожен шанс да ни видят. Аз съм лорд Златен, откакто съм пристигнал, но все още съм нов в двора на кралицата и хората ще се вторачват. Сенч и кралица Кетрикен направиха всичко, което можаха, за да ми помогнат в тази хитрина, Сенч, защото схвана колко полезен може да съм така, а кралицата — защото чувства, че наистина заслужавам да се отнасят с мен като с благородник.

— И никой ли не те позна? — прекъснах го невярващо.

Той кривна глава.

— Какво ще познаят, Фиц? Мъртвешки бялата ми кожа и безцветните очи? Пъстрите ми дрехи и боядисаното лице на дворцов шут? Подскоците ми, лудориите и дръзките шеги?

— Аз те познах в мига, в който те видях — напомних му.

Той се усмихна топло.

— Точно както аз познах теб и бих те познал още щом те видя след още десет живота. Но малцина други биха могли. Сенч с погледа му на убиец ме засече и уреди частна аудиенция, на която се представих на кралицата. Неколцина други ми хвърлят любопитни погледи от време на време, но никой не би дръзнал да се изпречи на лорд Златен и да го попита дали преди петнайсет години случайно не е бил шут на крал Умен в същия този двор. Възрастта ми ги обърква, както и цветът на кожата ми, както и поведението ми, както и богатството ми.

— Но как може да са толкова слепи?

Той поклати глава и се усмихна на невежеството ми.

— Фиц, Фиц. Та те изобщо не виждаха мен, преди всичко. Виждаха само един шут и чудак. Съзнателно не приех никакво име, когато дойдох тук първия път. За повечето лордове и дами в Бъкип аз бях просто глумецът. Чуваха шегите ми и виждаха щуротиите ми, но никога не виждаха самия мен. — Въздъхна и ме погледна замислено. — Ти го превърна в име. Шутът. И ти ме видя. Срещаше очите ми, докато другите гледаха настрани, безразлични. — Зърнах за миг върха на езика му. — Никога ли не си се досещал колко ме плашеше? Това, че всичките ми лудории бяха безпомощни пред очите на едно малко момче?

— Ти самият беше още дете — подчертах притеснено.

Той се поколеба. Забелязах, че нито се съгласява с мен, нито не, но продължи:

— Стани мой верен слуга, Фиц. Бъди Том Беджърлок, всяка секунда и всеки ден, в който си в Бъкип. Това е единственият начин да се опазим и двамата. И единственото прикритие, под което можеш да помогнеш на Сенч.

— Какво точно иска Сенч от мен?

— Това е по-добре да се чуе от неговите уста, отколкото от моите. Хайде. Стъмва се. Град Бъкип се е разраснал и променил, както и самият замък. Ако се опитаме да влезем след стъмване, като нищо може да ни върнат.

Беше станало късно, докато говорехме, дългият летен ден вече гаснеше. Той поведе и аз го последвах към стръмната улица, водеща към главната порта на замъка Бъкип. Задържахме се под дърветата да пропуснем един уличен продавач на вино, преди да излезем на калдъръма. А след това Шутът — не, лорд Златен — продължи напред, а покорният му слуга Том Беджърлок се затътри след него, понесъл бродираната му възглавничка.