Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Но ако се наложи да тръгна преди това?

Вълкът отпусна с въздишка глава върху изпружените си предни лапи. Ако скочиш към гърлото на елен мъжкар и не улучиш? Няма смисъл да се тревожиш за нещо, преди да се е случило.

— Същото ли си мислиш като мен? — Безпокойството на Хеп наруши привидното мълчание в стаята.

Срещнах загрижения му поглед.

— Може би. Ти за какво си мислиш?

Той заговори колебливо:

— Че колкото по-скоро говориш с приятелите си, толкова по-скоро ще знаем какво да очакваме за зимата.

Отвърнах бавно:

— Още една зима тук няма да е добре за тебе, нали?

— Да, няма. — Вродената му искреност го накара да ми отвърне, без да мисли. След това го смекчи с: — Не че не ми харесва тук, с теб и Нощни очи. Просто… — Поколеба се за миг. — Чувствал ли си се някога все едно, че времето ти се изплъзва? Все едно, че животът изтича покрай теб, а ти си затънал в застояла вода, с мъртвата риба и старите клони?

Ти ще да си мъртвата риба. Аз май съм старият клон.

Пренебрегнах отново Нощни очи.

— Май си спомням, че съм имал такова чувство веднъж-дваж. — Погледнах недовършената карта на Искрен на Шестте херцогства. Бавно издишах, помъчих се да не прозвучи като въздишка. — Ще тръгна колкото може по-скоро.

— Мога да се приготвя за утре сутринта. Един хубав сън и ще съм…

— Не. — Срязах го твърдо, но вежливо. Понечих да добавя, че хората, които трябва да видя, трябва да ги видя сам. Овладях се, преди да съм му дал повод да се чуди. Вместо това кимнах към Нощни очи. — Тук има неща, които трябва да се наглеждат, докато ме няма. Ще ги оставя на твоите грижи.

За миг той се умърлуши, но трябва да му призная, че си пое дъх, изправи рамене и кимна разбиращо.

Нощни очи се превъртя на хълбок, после на гръб. Ето ти го умрелия вълк. Можете да си го погребете, става само да лежи в прашния двор и да гледа пилците, които не му дават да избие. Замята унило лапи във въздуха.

Идиот. Заради пилците моля момчето да остане, не заради теб.

О? Значи ако утре се събудиш и всичките пилци са изядени, няма да има причина да не тръгнем тримата заедно?

Ти само гледай да ги изядеш , предупредих го.

Той отвори уста и изплези език. Момчето му се усмихна с обич.

— Винаги си мисля, че изглежда все едно се смее, когато прави така.

Не тръгнах на следващата сутрин. Станах много преди момчето да се е събудило. Извадих хубавите си дрехи, вмирисани на мухъл от дългата неупотреба, и ги окачих да се проветрят. Ленът на ризата беше пожълтял от старост. Беше ми подарък от Славея, отпреди много време. Мисля, че я бях носил веднъж, в деня, в който ми я подари. Огледах я тъжно, помислих си, че ще ужаси Сенч и ще развесели Шута. Какво пък, като много други неща това не можеше да се избегне.

Имаше и една кутия, направена преди години и прибрана на лавиците в работилницата ми. Издърпах я и я отворих. Въпреки мазните парцали, с които беше увит, мечът на Искрен бе почернял от неупотреба. Сложих си колана и ножницата, отбелязах си, че трябва да направя нова дупка на колана, за да виси удобно. Вдишах дълбоко и го затегнах както си беше. Изтрих оръжието с мазен парцал и го прибрах в ножницата на бедрото ми. Когато го извадих, тежеше в ръката ми, но си беше хубаво балансиран, както винаги. Размислих доколко ще е разумно да го нося. Ами ако някой го познаеше и ми зададеше трудни въпроси? Но пък по-глупаво щеше да е, ако ми срежеха гърлото заради това, че нямам оръжие.

Направих компромис, като увих инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка с кожени каишки. Самата ножница беше очукана, но годна. Изглеждаше подходяща за положението ми. Извадих отново меча и замахнах напред, изпънах мускули; отвикнали бяха вече от това. Заех стойка и направих няколко посичания във въздуха.

Насмешка. По-добре вземи брадва.

Нямам вече брадва. Искрен лично ми беше връчил този меч. Но и той, и Бърич ми бяха казали, че стилът ми на бой е по-подходящ за грубата брадва, отколкото за това изящно и елегантно оръжие. Пробвах още едно посичане във въздуха. Умът ми помнеше всичко, на което ме беше учила Ход, но тялото ми се затрудняваше в изпълнението на движенията.

Сечеш дървата с една.

Тя не е бойна брадва. Ще изглеждам глупаво, ако я понеса с мен. Прибрах меча в ножницата и се обърнах да го погледна.

Нощни очи клечеше на прага, завил кротко опашка около краката си. В тъмните му очи блестеше насмешка. Извърна глава и се загледа невинно в далечината. Мисля, че една от кокошките умря снощи. Тъжно. Горкото старо пиленце. Смъртта рано или късно ни спохожда всички.