Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Крехкото възстановяване на Шута се срути в малките часове. Събудих се в мрака, понеже го чух да се мята в съня си. Челото му гореше. Не можех да го изтръгна от кошмарите му. Седнах до него, хванах го за ръка и му заговорих тихо, опитвах се да успокоя сънищата му. Имах неприятното усещане, че Черният мъж е буден. Лежеше в леглото си и ни наблюдаваше мълчаливо. Не виждах очите му, но чувствах погледа му. Преценяваше ни, но не знаех защо.

Преди зазоряване усетих присъствието на Сенч. Свързах се с него с неохота.

Вече можеш да се прибереш. Ето каква ще бъде историята ти. Двамата с принца сме те пратили по-рано с Шишко на търговски кораб, тъй като Шишко не се чувства добре тук и защото искаме колкото се може по-бързо да съобщиш новините на кралицата. Мисля, че ще ти повярват. Просто избягвай да се впускаш в подробности. Ще се радвам да си там. Копривка е чудесно момиче, но трябва да сме много предпазливи в докладите си чрез нея, както и да внимаваме да не я натоварваме повече, отколкото са способностите й. Абсолютно задължително е да имам на място доверен човек, който да е посветен в информацията, която трябва да се съобщи на кралицата.

Не мога да замина, Сенч. Шутът е болен. Не може да пътува.

Сенч помълча известно време.

Но от думите ти излиза, че не се налага да го носиш много надалеч. Само до Стълба на Умението, а после да го прибереш у дома, при лечителите и на топло.

Де да беше толкова просто. Пътят до Стълба е много коварен и студен. А самото пътуване през камъка е много изтощително за него. Не смея да го излагам на риск. И без това мина през твърде много изпитания.

Разбирам. — Усетих го как преценява думите ми. — Мислиш ли, че ще е по-добре след едно денонощие? Мога да ти отпусна още толкова.

Постарах се мисълта ми да прозвучи твърдо.

Не знам. Но ще са му нужни дни, докато се излекува, Сенч. Няма да го излагам на риск.

Добре тогава. — От мисълта му струеше раздразнение, но и приемане на положението. — Щом така трябва.

Именно трябва — отвърнах твърдо. — Ще тръгнем, когато Шутът се поправи. Не по-рано.

Утрото ме завари изпълнен с тревога. Много добре знам, че мнозина от ранените на бойното поле умират дни след битката от треска, диария или инфекции. Идването тук бе изстискало силите на Шута и бе зачеркнало многото дни почивка. Спеше тежко и се събуди след пладне с подпухнали очи и измъчено лице. Пи вода чаша след чаша. Прилкоп настоя да се премести от пода на леглото му. Шутът едва преодоля краткото разстояние, сви се в леглото на Черния мъж и почти моментално заспа пак. Кожата му бе топла на пипане.