Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Усмивката ми изчезна. Трябваше да знам.

Копривка знае ли за смъртта на Бърич?

Да — кратко и мрачно отвърна Сенч.

Лично аз не бих искал да ми спестяват подобни новини — навъсено посочи Предан. Знаех, че оправдава постъпката си колкото пред Сенч, толкова и пред мен. — И затова направих онова, което ми се струва най-добро. Освен това майка ми също трябваше да научи, за да се погрижи за нуждите на семейството на човека, служил ни така добре и толкова дълго. И още нещо. Когато застана очи в очи с братовчедка си, нямам желание да го правя с торба мръсни тайни на гърба.

Това прозвуча рязко и усетих, че между Предан и Сенч е имало разправия. Реших, че не е времето да изразявам собственото си мнение. А и станалото вече не можеше да се промени. Затова се опитах да сменя темата.

Така значи. Вече няма да има възражения срещу сватбата.

Да. Предан настоя да останем тук, докато не получим вести от теб. Или докато не решим, че си мъртъв, и тогава да изпратим спасителен отряд за Шишко. Не че на него му харесва идеята да бъде спасяван и връщан у дома. Но щом си там, незабавно ще пратим кораб. И щом пристигнете тук, заминаваме за дома.

Никакви кораби! — твърдо рече Шишко.

Принцът не му обърна внимание, а възрази на Сенч:

Чакането на Фиц не беше загубено време. Няма да е уместно незабавно да отмъкнем нарческата от семейството й. Елиания е била твърде дълго разделена от майка си и сестра си. Радвам се да ги видя заедно. А когато погледне от сестра си към мен… Фиц, тя ме мисли за герой. Местните бардове вече съчиняват песни за нас.

При това много дълги песни — уточни Сенч. — Почти всяка вечер ни се налага да ги слушаме с учтиви усмивки.

Отдадохме се на доволно мълчание. Принцът беше спечелил невястата си. Между Шестте херцогства и Външните острови щеше да има мир. После Предан каза сериозно:

Дано през това време да си преживял загубата си. Съжалявам, Фиц.

Успя ли да намериш тялото на Шута? — тихо попита Сенч.

Настана моментът на моя триумф.

Не тялото. Него.

Мислех, че е мъртъв! — Мрачният тон на Предан моментално се смени с изумление.

Аз също — отвърнах и изведнъж реших да не се впускам в подробности. Не беше трудно да ги отвлека от допълнителни въпроси относно Шута. — Съжалявам, че пропуснахме кораба. Но не е нужно да пращате друг. С Шишко имаме по-лесен начин да стигнем до Бъкип. Такъв, при който няма да се наложи да се качваме на кораб.

Изумлението им от новината за работещ Стълб на Умението не можеше да се сравни с радостта на Шишко, че може да се прибере, без да се качва на кораб. Сграбчи ме през кръста, задърпа ме и започна да подскача около мен така диво, че не можех да се съсредоточа върху Умението. Наложи се да го стисна за раменете, за да го спра. Черният мъж ни гледаше учудено и развеселено. Шутът бе твърде уморен, за да се изненадва.

— Току-що разбра, че можем да се приберем през Стълба на Умението — обясних им. — Шишко мрази корабите. И се радва, че пътуването ни може да продължи само няколко мига, вместо цели дни.

Черният мъж ме погледна неразбиращо. Шутът каза нещо на родния си език и домакинът ни каза едно дълго „аааа“ и кимна. Обяснението като че ли му напомни някакъв друг случай, защото започна дълъг монолог, предназначен за Шута.

Шишко внезапно спря и наклони глава настрани.

— Свитъците, казва Сенч, вземи свитъците. — Спря и се намръщи, докато слушаше заръките на стария убиец. — Но не веднага! Не трябва да тръгваме веднага за дома, нека първо намери начин да обясни какво е станало. Но скоро. Копривка се уморява от всички тези съобщения.

Бях дал на Сенч много материал за размисъл и за мое облекчение той се оттегли. Предан се опита да ми обясни как Копривка е успяла да убеди Айсфир да представи главата си на нарческата, но Шишко бе твърде развълнуван, за да ни позволи да разговаряме. Усетих и нетърпението на принца — явно имаше по-добри начини да си прекара времето от това да говори с мен. Отпратих го със строгото предупреждение да внимава. Сигурен съм, че изобщо не ми обърна внимание.

Шутът кимаше уморено на Черния мъж, който надълго и нашироко му обясняваше нещо. Това бе най-непознатият език, който бях чувал — не можех да разбера нито дума. Шишко настоя да ми разкаже как е прекарал с Черния мъж — най-подробно обясни какво са яли, колко ядосан и разтревожен бил Сенч и как той си намерил чудесна пързалка съвсем наблизо. Кръглото му лице грееше от задоволство. Беше забележителен човек. Приемаше съвсем спокойно, че съм се върнал, че Шутът вече не е мъртъв и че скоро ще се приберем у дома, без да се качваме на кораби. Радостта му от пързалянето беше равна на радостта от завръщането ми. Завидях на лекотата, с която приемаше промените и бъдещето.