Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шутът и убиецът - трилогия: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шутът и убиецът - трилогия»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съдържание:
1. Мисията на шута (Превод: Валерий Русинов)
2. Лорд Златен (Превод: Венцислав Божилов)
3. Съдбата на Шута (Превод: Венцислав Божилов)
съставил : stg™
Робин Хоб е сред най-изтъкнатите съвременни автори на фентъзи. Сега тя продължава сказанието за Фицрицарин Пророка — творба с изумителни мащаби, блясък и изпълнен с неподправено въображение артистизъм. „Мисията на Шута“ е завладяващ разказ за човека, най-сетне противопоставил се на двете магии, които разкъсват не само него самия, но и земята му. Цели петнадесет години след събитията, разтърсили предишния му живот, Фицрицарин Пророка е живял в самоналожено изгнание. Повечето хора са приели, че е мъртъв. Незаконороден, с царствената кръв на Пророците, той се е оттеглил в самотна селска къща. Там отглежда осиновения си син Хеп и споделя самотата си със своя верен, свързан с магията Осезание вълк Нощни очи. Но разгарът на лятото довежда на прага му гости, а с тях — и миналото му. Джина, странстваща вещица, предрича, че при него ще се върне една отдавна изгубена любов. Сенч — дворцов убиец и едновременно наставник на Фиц пък желае той да се завърне в замъка Бъкип. А и Шутът, бившият Бял ясновидец, се появява отново като богатия и чаровен лорд Златен и призовава Фиц да поеме задължението си на Катализатор, онзи, който дава възможност на други да се превърнат в герои, за да променят завинаги пътя на времето. На всички тях Фиц отказва. Но тогава идва призивът, който той не може да пренебрегне.

Шутът и убиецът - трилогия — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шутът и убиецът - трилогия», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Каква помощ ти трябва? — попита луничавото момиче и в гласа й се долавяше съчувствие и готовност да ме изслуша. А под него се спотайваше едва прикритият глад на всеки менестрел за чуждата мъка. Искаше обратно и тази част от живота. Нямах намерение да я споделям.

— Не. Махайте се. Не можете да ми помогнете. — И после им го казах, противно на себе си. — Приятелят ми е мъртъв. Искам да го съживя. Може ли менестрел да ми помогне с това?

Замълчаха почтително за миг, докато гледах трупа на Шута.

— Съвсем мъртъв е, нали? — боязливо попита луничавото момиче.

— Да, съвсем — заяви гръмогласният и добави: — Мога да ти съставя такава песен, с която ще го помнят и след хиляда години. Това е единственият начин, по който простосмъртните могат да надживеят плътта. Дай ми спомените си за него и ще започна веднага.

— Ако знаехме как да победим смъртта, щяхме ли да бъдем каквото сме сега, пера, в шутовска корона? — разсъдливо рече старицата. — Имаме късмет, че е останало и това от нас. Жалко, че приятелят ти не е имал благоволението на дракон, може би и той щеше да получи този дар.

— Какво сте вие? — рязко попитах аз.

— Ние сме сладки песни, запазени така, че да можем отново да усетим вкуса на лятото в зимата на смъртта. — Беше младежът, така загрижен за образа си, че направо го съсипа в очите ми.

— Някой друг! — замолих, след като той млъкна.

— Ние сме любимци на дракони — спокойно рече някой.

Не се беше обаждала досега. Гласът й бе като дълбоко спокойно езерце, по-дрезгав от гласа на повечето жени. Чух я с ума си, докато гърлото произнасяше думите.

— Живеех край река от черен пясък в малко градче на име Веселба. Един ден отидох до реката за вода и там срещнах дракона си. Беше млада, едва в края на първото си лято, а и аз бях в пролетта на годините си. О, бе зелена, хиляди нюанси на зеленото, с очи като дълбоки паници с разтопено злато. Стоеше в реката и водата се пенеше около нея. Тогава ме погледна и сърцето ми потъна в очите й, за да не изплава никога повече. Трябваше да й пея; говоренето нямаше да е достатъчно. Така тя ме очарова и аз й запях, и очаровах нея. Бях неин менестрел и бард през целия си живот. И когато наближи краят ми, тя дойде при мен с дар, какъвто могат да дарят единствено дракони. Беше парче дърво от драконов пашкул… Знаеш ли за какво говоря? За люлките, които изтъкават за змиите, за да заспят в тях и да се появят като дракони. Случва се някои от тях да не преживеят този период и умират в съня си, между змия и дракон. Дървото бавно се разпада и драконите забраняват на хората да го докосват. Но за мен прекрасната Димнокрила донесе малко парченце. Заръча ми да го напоя със собствената си кръв и да втрия кръвта с пръстите си, като си мисля за перо. Знаех какво означава този дар. Дава се на малцина, дори не на всички менестрели, служили добре на драконите си. Така щях да заема място в короната менестрели, така че песните, словата и мислите ми да продължат да звучат много след смъртта ми. Короната е собственост на Владетеля на всичките Речни земи. Само той определя кой може да носи короната и да пее с гласовете на отдавна умрелите менестрели. Това е огромна чест, защото единствено дракон може да те избере да станеш перо и само Владетелят позволява носенето на короната. Огромна чест. Спомням си как стисках перото си, докато умирах… защото наистина умрях. Точно като приятеля ти. Жалко, че не е имал благоволението на драконите, за да получи същото.

Бях смазан от иронията на положението.

— А би трябвало да получи този дар. Той умря, за да събуди дракон, последния мъжки дракон в света, така че Айсфир да може да се чифтоса с Тинтаглия, последната женска. За да има отново дракони в този свят.

Настъпи мълчание. Явно ги бях впечатлил.

— Нима това не заслужава да бъде разказано? Дай ни спомените си за него и всеки от нас ще ти състави песен, защото за подобно събитие трябва да има десетки песни! — каза старицата с внезапно омекналата ми от думите й уста.

— Не искам песен за него. Искам Шутът какъвто си беше, жив и здрав.

— Мъртвият си е мъртъв — отвърна гръмогласният. Но го каза меко. — Ако отвориш спомените си за нас, ще ти съчиним песни. Дори с твоя глас те ще живеят, защото истински менестрели ще ги чуят и ще пожелаят да ги изпеят така, както би трябвало. Искаш ли да направиш това?

— Не. Моля те, Фиц, недей. Остави. Нека всичко свърши.

Беше едва доловим шепот, едва различими думи. Потръпнах, изпълнен с надежда и страх.

— Шуте — прошепнах и се замолих да ми отговори по някакъв начин.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шутът и убиецът - трилогия»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шутът и убиецът - трилогия» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Шутът и убиецът - трилогия»

Обсуждение, отзывы о книге «Шутът и убиецът - трилогия» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x