Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Предан, който вече бе коленичил от другата страна на жената, вдигна очи към Елиания.

— Не. Спаси и двете. Тя е в безсъзнание, Елиания, но също се върна. Долавям я с Осезанието си. Майка ти също се върна.

— Но… сигурен ли си? — Нарческата впери поглед в лицето на майка си. Все още не смееше да се надява, че това е истина.

Предан й се усмихна.

— Да, сигурен съм. Това е стара магия на Пророците, дар по бащина линия. Да я занесем на топло и завет. И да я нахраним. Битката май приключи. Поне засега.

Всички спряха да се бият, след като драконът умря — потвърди Сенч, когато се изправих и огледах бойното поле долу. — Сякаш изведнъж изгубиха дух.

Не. Върнаха си го. Трудно е да се обясни, Сенч, но го чувствам с Осезанието. Слугите й бяха частично Претопени, но със смъртта на дракона всичко, което им е било отнето и вложено в него, се върна при тях. Същото се случи с майката и сестрата на нарческата. Вече не са Претопени. Кажи на островитяните да говорят с нападателите. Предложете им храна и гостоприемство. И ги успокойте. Сигурно са много объркани.

Погледът ми обходи бойното поле и потвърди предположението ми. Всички воини на Бледата жена, до последния човек, бяха хвърлили оръжията си. Един стоеше и плачеше, запушил ушите си с длани. Друг бе прегърнал свой другар през раменете, смееше се като луд и му говореше нещо. Малка група се бе скупчила около каменния дракон. Лишен от живот, той бе замрял върху ледника като уродлива статуя.

Но най-странното бе, че Тинтаглия бе успяла да се изправи. Тръгна предпазливо като котка към каменния дракон. Внимателно проточи грациозната си шия към него. Подуши го, побутна го предпазливо и неочаквано го удари с предната си лапа. Каменният дракон се заклати, но не се прекатури. Въпреки това Тинтаглия вдигна високо глава и гръмко извести триумфа си над врага. Кръвта все още течеше от ухапванията и драскотините й, но победата бе нейна. И хората около нея нададоха възторжени викове. Дори да е имало нещо по-странно от това дракон да ликува заедно с хора, никой менестрел не е разказал за него.

В отговор високо отгоре се разнесе друг тържествуващ рев. Очукан и разръфан, Айсфир описваше широка спирала над нас. Присви криле, плъзна се надолу и закръжи по-ниско. Тинтаглия отметна глава и отново изрева. Люспите около гърлото й неочаквано се вдигнаха като грива, гребенът на главата й, който досега едва се забелязваше, щръкна като сребърна корона. Вълна от цветове премина през нея, от най-тъмносиньо до искрящо бяло. Събралите се около нея мъже се дръпнаха назад. Тинтаглия скочи във въздуха с лекотата на котка, скачаща върху маса. Крилете й се разтвориха и с три замаха я издигнаха нагоре.

Айсфир моментално зави и запляска лудо с криле, но женската го изпревари с лекота. Той изрева страстно след нея, но тя не си направи труда да му отговори. Крилете й я издигаха все по-високо и по-високо, докато не заприлича на сребриста чайка в небето. Айсфир, почти два пъти по-голям от нея, се втурна да я преследва. Примигнах, когато прелетяха пред слънцето.

Закръжиха заедно. Дълбокият рев на Айсфир бе предизвикателство към целия свят, а нейните високи крясъци сякаш го дразнеха и му се подиграваха. За момент той се озова над нея, но тя наклони криле да му се измъкне. Или поне така ми се стори. Той обаче сви крилете си и падна върху нея, широко отворената му паст бе алена и дори от това разстояние видях как зъбите му се впиха в изпънатата й шия. После по-широките му криле закриха нейните и изведнъж двамата се задвижиха в общ ритъм. Той я притисна към себе си, дългата му опашка се уви около нейната.

Знаех какво виждам. След този полет в небесата ни отново щеше да има дракони. Взирах се в това чудо, в ликуването на завърналия се живот, и се запитах какво сме възстановили в света.

— Не разбирам! — ужасено възкликна нарческата. — Измина целия път дотук, за да го спаси, а сега той я напада. Вижте ги как се бият!

— Не мисля, че това е точно бой — обади се Предан.

— Но… Точно това си е! Виж го как я хапе! Защо я е сграбчил така, ако не за да я нарани?

Елиания заслони очи с длан и се загледа учудено в небето. Тъмната й коса се спускаше върху раменете и по гърба й, вдигнатата й брадичка оголваше бялата колона на шията. Туниката се изпъваше на гърдите й. Предан само изпъшка и се обърна към мен и Пиотре. Вуйчото на нарческата прегръщаше сестра си през раменете и държеше Коси в другата си ръка. Принцът май реши, че мнението ни вече не го засяга. Пристъпи до Елиания и я прегърна.