Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Тя каза ли ти много подробности? Как или защо са били нападнати, дали момчето и котката са били с тях?

Лоръл вдиша дълбоко.

— Онзи, когото са убили, не е бил чужденец. Бил е един от тях и са го подозирали в зверската магия от много време. Обичайните глупави истории… как докато агнетата на другите измирали с десетки, неговите оцелявали. Че един човек го ядосал, а след това пилците му измрели. Днес дошъл в селото с непознати, един едър мъж на боен кон и един с котка, която яздела зад него. Другите с него също били познати на тукашните хора, момчета, отраснали в околните ферми. В хана обикновено има кучета. Синът на ханджията гледа кучета зайчари и тъкмо се бил върнал от лов. Кучетата все още били възбудени. Като видели котката, побеснели. Обкръжили коня, започнали да скачат и да ръмжат. Мъжът с котката — нашият принц най-вероятно — извадил меча си да защити котката, засякъл по кучетата, отрязал ухото на едно. Но това не било всичко. Отворил широко устата си, озъбил се и изсъскал също като котка.

— При суматохата от хана се изсипали още мъже — продължи тя. — Някой изревал: „Петнисти!“ Друг извикал да донесат въже и факла. Мъжът на бойния кон им се изсмял и пришпорил коня си срещу кучета и хора. Конят ритнал един и го свалил на земята. Тълпата отвърнала с камъни и ругатни и от кръчмата наизлезли още мъже. Петнистите разкъсали кръга и се опитали да избягат, но камък улучил един в слепоочието и го смъкнал от седлото. Тълпата го обкръжила и той изревал на другия да бяга. Момичето ги изкара всичките страхливци, че избягали, но подозирам, че този, когото са хванали, нарочно е задържал тълпата, за да могат спътниците му да се спасят.

— Откупил е живота на принца със своя.

— Така изглежда.

Помълчах, докато пресея фактите. Не бяха отричали какво са. Никой от тях не се бе опитал да умилостиви тълпата. Поведението е било враждебно, предвестник на нещата, които са предстояли. И един от групата се е принесъл в жертва, а другите са го приели като необходимо и правилно. Това издаваше не само високата цена, която бяха приписали на принца, но и дълбоката преданост към организирана кауза. Бяха ли спечелили напълно Предан на своя страна? Зачудих се що за роля са предвидили тези Петнисти за принца и дали той се вписва в нея. Беше ли приел Предан, че човекът е трябвало да умре заради него? Когато е продължил да язди, знаел ли е, че мъжа, когото са оставили зад себе си, го очаква мъчителна смърт? Много бях готов да дам, за да узная това.

— Но Предан не са го разпознали като принца, нали?

Тя поклати глава. Нощта около нас ставаше все по-тъмна и по-скоро усетих, отколкото видях жеста й.

— Тъй. Ако другите са го догонили, не биха се поколебали да го убият.

— Дори да знаят, че е принцът, това не би ги разколебало. Омразата към Старата кръв тук е много дълбока. Ще решат, че прочистват кралската кръв, не че я унищожават.

Някаква частица от мен забеляза, че сега тя ги нарече Старата кръв. Не я бях чувал да използва тази фраза преди.

— Добре. Смятам, че времето ни става все по-скъпо.

— Трябва да тръгнем още сега, през нощта.

Заболя ме само от мисълта за това. Вече не притежавах издръжливостта на младостта. През последните петнайсет години бях свикнал на редовна храна и почивка всяка нощ. Бях уморен и ми призляваше от страх пред това, което трябваше да последва, когато догоним принца. А вълкът ми беше изтощен неописуемо. Знаех, че силата, която все още движеше крайниците му, е фалшива. Скоро тялото му щеше да настоява за отдих, колкото и тежки да са обстоятелствата. Имаше нужда от храна и време да се изцери, а не да го влача със себе си в нощта.

Ще издържа. Или ще ме оставиш по пътя и ще направиш каквото трябва.

Фатализмът в тази мисъл ме накара да се засрамя. Саможертвата бе твърде близо до онова, което един човек днес беше направил за един принц. Неоспоримата истина бе, че отново изразходвах всичките ни сили за крал и кауза. Вълкът отдаваше дните на своя живот на мен заради един съюз, който той разбираше единствено в понятията за любовта си към мен. Черния Ролф беше прав преди толкова години. Грешно беше от моя страна да го използвам така. Дадох си детинското обещание, че когато това свърши, ще му се отплатя по някакъв начин. Щяхме да отидем някъде, където той пожелае, и да правим нещо, за което той копнее.

Къщичката ни и огнището. Това би ми стигнало.

Имаш го.

Знам.

Върнахме се в хана по обходен път, избягвайки по-отъпканите улички. В тъмното на вътрешния двор Лоръл доближи устните си до ухото ми.