Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Изсъсках от безсилие и погледнах надолу към преследвача си. Гледах в собствените си очи, които гледаха в собствените ми очи, които гледаха в собствените ми очи…

Скочих сепнат и се измъкнах от съня. Бях плувнал в пот, устата ми беше пресъхнала. Измъкнах се от леглото и се изправих, замаян. Къде беше прозорецът и къде — вратата? А след това си спомних, че не съм в къщата си, а в чужда стая. Залутах се в тъмното и се добрах до умивалника. Вдигнах каната и отпих от застоялата вода в нея. Намокрих ръката си и разтърках лицето си. Работѝ, мислѝ, заповядах на съпротивляващия ми се все още мозък. Изведнъж всичко ми се проясни. Нощни очи беше хванал натясно принц Предан някъде сред хълмовете зад Гейлтон. Докато бях спал, моят вълк беше намерил принца. Но се боях, че принцът също ни е разкрил. Колко знаеше той за Умението? Съзнаваше ли, че двамата сме свързани? После всякакви догадки бяха изтласкани. Както затихваща буря изведнъж се развихря след трясъка на мълния, така блесналата светлина, която сякаш изпълни очите ми, възвести грохота на болката-Умение, която ме смъкна на колене. А нямах и трошица елфова кора.

Но Шутът може би имаше.

Това беше единствената мисъл, която можеше да ме накара отново да се изправя. Пипнешком намерих вратата и пристъпих с олюляване в стаята му. Единствената светлина идваше от тлеещите въглени и колебливия пламък на факлите, които горяха долу на двора. Залитнах към леглото му.

— Шуте? — подвикнах тихо, хрипливо. — Шуте, Нощни очи е сгащил Предан. На едно дърво. И…

Думите спряха в гърлото ми. Сънят бе изтласкал предишните събития през нощта от ума ми. Ами ако това под завивките не беше едно тяло, а две? Една ръка отметна постелята и видях само една фигура в голямото легло. Шутът извърна лице към мен и се надигна.

— Фиц? Ранен ли си?

Седнах тежко на ръба на леглото му и стиснах главата си с ръце, та черепът ми да не се пръсне.

— Не. Умението е, но нямаме време за това. Зная къде е принцът. Сънувах го. Беше на нощен лов с котка сред хълмовете зад Гейлтон. След това нещо ни гонеше и котката се изкатери на едно дърво и… принцът се покатери на друго. А после погледна надолу и видя под дървото Нощни очи. Вълкът го е хванал натясно някъде сред хълмовете. Ако побързаме, можем да го хванем.

— Не. Не можем. Помисли трезво.

— Не мога. Главата ми ще се пръсне като яйчена черупка. — Превих се от болка. — Защо да не можем да отидем и да го приберем? — изпъшках.

— Помисли трезво, приятелю. Обличаме се и се измъкваме тихомълком от тази стая, заобикаляме някак конярите, за да си изведем конете, яздим нощем през непозната земя, докато стигнем там, където е принцът, изкатерил се на някакво дърво, с вълк отдолу. Един от нас се качва на дървото и принуждава принца да слезе. След това го подкарваме обратно с нас. Лорд Златен чудодейно се появява на закуска с, предполагам, много възмутения принц Предан, или пък лорд Златен и слугата му просто изчезват, зарязали гостоприемството на лейди Бресинга без нито думичка за обяснение. И в двата случая до няколко дни ще започнат да се задават много неудобни въпроси за лорд Златен и неговия слуга Том Беджърлок, да не говорим за принц Предан.

Беше прав. Вече подозирахме, че Бресинга са замесени в „изчезването“ на принца. Връщането му в Гейлкип щеше да е глупост. Трябваше да го измъкнем по такъв начин, че да можем да го върнем направо в Бъкип, без никакви уговорки. Натиснах очните си ябълки с пръсти. Имах чувството, че налягането в черепа ми ще ги изхвърли от кухините.

— Какво да правим тогава? — изломотих. Всъщност не исках да знам. Исках само да легна и да се свия на кълбо.

— Вълкът продължава да следи принца. Утре, по време на лова, те пращам да се върнеш за нещо, което съм забравил. След като останеш сам, намираш принца и го убеждаваш да се върне в Бъкип. Ще ти избера хубав кон, едър. Взимаш принца и го връщаш в Бъкип. Аз ще измисля как да обясня отсъствието ти.

— Как?

— Не съм го мислил още, но ще го измисля. Не се безпокой за това. Каквото и да кажа, Бресинга ще трябва да го приемат от страх да не ме обидят.

Разчоплих следващата най-голяма дупка в плана му. Трудно ми беше да държа мислите си в ред.

— Аз… го убеждавам да се върне в Бъкип?

— Можеш да го направиш — отвърна убедено Шутът. — Ще знаеш какво да му кажеш.

Съмнявах се, но ми бяха свършили силите да възразявам. Болезнено ярки светлини бляскаха зад затворените ми очи. Разтърках ги с юмруци, но стана още по-лошо. Отворих очите си в сумрака на стаята, но светлините продължиха да танцуват на зигзаг пред погледа ми.